Дж. Уорд: Отмъстена любов

— Аз съм различен от теб — повтори той лайтмотива си.

— Не, не си.

Тъй като тя имаше нужда от убеждаване, а не му хрумваше по-добър начин да докаже правотата си, той хвана ръката й и я пъхна под одеялото върху члена си. Допирът й го накара да потръпне от удоволствие, но той напомни на възбудата си, че го правеше само за да й покаже колко е различен.

Поведе ръката й към основата на пениса си, която бе малко неравна и където имаше шип.

— Усещаш ли това?

В първия миг изглежда се бореше, за да се овладее, сякаш плуваше срещу същото еротично течение като него.

— Да…

Дрезгавият глас, с който изрече думата, накара кожата по гърба му да настръхне и от инстинктивното движение ерекцията му се плъзна в дланта й. Задъха се, сърцето му ускори ритъм, гласът му стана по-плътен.

— Загнездва се, когато… когато свърша. Не съм като другите мъже, които си познавала преди.

Докато тя го разучаваше, Рив се опита да остане неподвижен, но силата в тялото му, почерпена от храненето, съчетана с допира на ръката й, се оказа твърде голямо изкушение. Той се изви срещу скута й с усещането, че е изцяло в нейната власт.

А това го възбуди допълнително и то силно.

— Затова ли излезе от мен? — попита тя.

Рив отново облиза устни, като си припомни усещането за нейната сърцевина около…

Ескалейдът попадна в дупка на пътя и това рязко му припомни, че тъмният рай в дъното на колата не беше напълно изолиран. Та те не бяха сами.

Но Елена не отмести ръката си.

— Това ли беше причината?

— Не исках да научаваш за всичко това. Желанието ми… да съм нормален за теб. Да се чувстваш сигурна с мен. И исках… да бъда с теб. Заради това бяха лъжите. Не се влюбих в теб по своя воля. Не това исках за теб…

— Какво каза?

— Аз… обичам те. Съжалявам, но това чувствам.

Елена притихна и той се уплаши, че в делириума си не е изтълкувал правилно всичко онова помежду им. Нима в слабостта си бе проектирал върху емоционалния й спектър онова, което искаше да види?

Ала тогава тя приближи устни към неговите и прошепна:

— Никога повече не се крий от мен. Обичам те какъвто си.

Прилив на благодарност изпълни съзнанието му, а също и „Дявол го взел“, „Мили боже“ и „манна небесна“, които заглушиха всяка логика. Рив посегна към нея, придърпа главата й и я задържа внимателно, докато я целуваше. В този миг не искаше да знае за усложненията над и извън техния контрол, за проблемите, които щяха да ги разделят тъй сигурно, както фактът, че след тъмната нощ щеше да изгрее ярко слънце.

Ала да бъде приет… да бъде приет и обичан такъв, какъвто беше от жената, която и той обичаше с цялото си сърце, бе твърде голяма радост, за да бъде потъпкана от суровата реалност.

Докато се целуваха, Елена раздвижи ръка под одеялото и взе да гали твърдия му член. Той се опита да се отдръпне, но тя отново улови устните му и прошепна:

— Шшш… Довери ми се.

Ривендж се отдаде на страстта, яхнал вълната, която тя призова в тялото му и я остави да прави с него каквото желаеше. Мъчеше се да е тих, защото не искаше другите да разберат и се молеше поне двамата на седалката пред тях да не са будни.

Не след дълго топките му се стегнаха, а той зарови ръце в косата й. Изстена в устата й и с един последен тласък свърши мощно и измокри ръката й, корема си и одеялото.

Когато пръстите й се преместиха към шипа му и тя го опипа, той замръзна, като се молеше да не е отвратена от анатомията му.

— Искам да усетя това в мен — прошепна тя, задавена от страст.

Когато думите й достигнаха съзнанието му, Ривендж експлодира в нов оргазъм.

Господи… нямаше търпение да стигнат там, закъдето бяха тръгнали.

На следващата сутрин Елена се събуди гола в леглото, в което беше спала, преди всичките да тръгнат за колонията. Едрото топло тяло на Ривендж бе толкова близо до нейното, колкото бе възможно, и той беше буден. Или поне в другия смисъл на думата.

Усещаше ерекцията му гореща и твърда до бедрото си и той се потъркваше в нея. Тя знаеше какво следва и го прие охотно, когато легна върху нея и се настани между краката й. Проникна дълбоко и се задвижи още сънен, по инстинкт, а нейното тяло откликна на ритъма му и ръцете й обгърнаха врата му.

По шията му имаше белези от ухапване. Много на брой.

Също такива белези носеше и тя.

Елена затвори очи и отново се изгуби в Ривендж… в сливането им.

Денят, който бяха прекарали заедно в спалнята за гости на Братството, не беше изпълнен само със секс. Разговаряха дълго. Тя му бе разказала всичко, което се бе случило, включително за наследството и как бе стигнала до истината, как Хекс формално не бе нарушила обета си пред него, като бе тръгнала за колонията.