Дж. Уорд - Отмъстена любов

— Прислужницата го е направила.

— Прислужницата! Отново! Трябва да бъде уволнена. Вече й обясних. Нищо метално не трябва да бъде оставяно отвън, нищо метално не трябва да бъде оставяно отвън, нищо метално не трябва да бъде оставяно отвън. Те наблюдават и ще накажат онези, които не се подчиняват. По-близо са, отколкото очакваме.

В началото, при първите пристъпи на баща й, Елена се беше опитвала да го успокои, когато той се развълнуваше, убедена, че като го потупа по рамото или стисне ръката му утешително, ще му помогне. Но сега беше наясно, че това не е възможно. Колкото по-малко възбуждаше сетивата му, толкова по-бързо затихваше нарастващата истерия. По съвет на медицинската сестра Елена му обясняваше само веднъж как стоят нещата и после не помръдваше и не говореше.

Беше тежко да го наблюдава как страда, без да е способна да предприеме нищо, за да помогне. Особено, при положение че вината беше нейна.

Главата на баща й се поклащаше напред-назад, а шокът разбъркваше косата му и я превръщаше в ужасяваща перука от непокорни кичури, докато сокът се разплискваше извън чашата, стисната от треперещите му пръсти, и мокреше нашарената му с вени ръка, ръкава на халата и керамичния плот на масата. Сричките излизаха от устните му все по-насечено, а гласът му звучеше като запис, чиито обороти се забързваха все повече и повече. Пристъпът на лудост стягаше гърлото му в хватката си, а бузите му почервеняха.

Елена се помоли тази криза да не е от тежките. В различните случаи кризите варираха по продължителност и интензивност и обикновено лекарствата помагаха. Но понякога болестта надделяваше над силата на химията.

Когато думите на баща й се сляха дотолкова, че да не могат да бъдат разбрани и той изпусна чашата на пода, единственото, което Елена можеше да направи, бе да се моли на Скрайб Върджин всичко да отмине скоро. Като с усилие възпираше краката си да не направят нито крачка по овехтелия линолеум, тя затвори очи и обви с ръце тялото си.

Ако само се беше сетила да прибере лъжичката. Ако само…

Когато столът на баща й се наклони назад и се строполи на пода, тя вече знаеше, че ще закъснее за работа. Отново.

Хората наистина са говеда, помисли си Хекс, докато наблюдаваше плътно скупчените глави и рамене около бара в „Зироу Сам“. Все едно фермер току-що беше напълнил хранилките и добитъкът се тълпеше за дажбата си.

Не че това качество на хомо сапиенс беше лошо. Стадният манталитет беше по-лесен за контролиране и донякъде, също както и кравите, хората можеха да бъдат доени. Цялото това струпване около бутилките водеше до изпразване на портфейлите им и парите се движеха в една определена посока — към касата на клуба.

Продажбите на алкохол бяха добри. Но печалбите от наркотици и секс достигаха още по-големи висини.

Хекс тръгна по периферията на бара, като хладно пренебрегваше похотливите погледи на хетеросексуалните мъже и хомосексуалните жени. Не можеше да ги разбере. И никога не ги беше разбирала. Като жена, винаги облечена в прилепнали мъжки тениски и кожени панталони и с коса, подстригана късо като на пехотинец, тя получаваше също толкова внимание, колкото полуголите проститутки във ВИП зоната.

Но пък грубият секс беше на мода напоследък и желаещите за автоеротична асфикция, бой с камшик и използване на белезници бяха като плъховете в канализацията на Колдуел: подвизаваха се навсякъде и то предимно нощем. А това носеше повече от една трета от печалбите на клуба всеки месец.

Много благодаря.

За разлика от работещите момичета обаче, тя никога не беше взимала пари за секс. Всъщност изобщо не се занимаваше със секс. С изключение на случилото се с ченгето Бъч О’Нийл. Добре де, ченгето и…

Хекс стигна до кадифеното въже, ограждащо ВИП зоната и хвърли поглед към луксозната част на клуба.

По дяволите. Той беше тук.

Само това й липсваше тази вечер.

Любимата на либидото й гледка седеше на масата на Братството в дъното, заобиколен от двамата си приятели, които спираха достъпа на трите момичета, застанали отстрани. Беше огромен в прилепналата си тениска и коженото яке, донякъде напомнящо на рокерско и донякъде на униформа от противовъздушната отбрана.

Под него имаше оръжия. Пистолети. Ножове.

Как се бяха променили нещата. При първоначалната им среща той имаше размерите на бар столче, а силата на мускулите му едва стигаха да пречупи бъркалка за коктейл. Но случаят сега беше напълно различен.