Ками Гарсия: Прелестни създания

След като звънецът би, с Линк излязохме в коридора и се помотахме край шкафчетата си с надеждата да видим новото момиче. Той говореше за нея така, сякаш тя вече беше неговата сродна душа, сродната душа на бандата му и вероятно сродната душа на всичко, за което би могъл да се сети, а аз нямах никакво желание да слушам. Видяхме обаче само голяма част от тялото на Шарлот Чеиз, облечена в дънкова пола, прекалено тясна за нея. А това означаваше, че няма да разберем нищо повече до обяд, защото в следващия час учим езика на глухонемите и говоренето е абсолютно забранено. Никой не беше достатъчно добър да каже със знаци „новото момиче“, особено като се има предвид, че това е часът, посещаван предимно от баскетболния отбор на гимназия „Джаксън“.

Взеха ме в отбора в осми клас, когато пораснах петнайсет сантиметра за едно лято и се оказах с една глава по-висок от съучениците си. Освен това трябва да правиш нещо нормално, когато и двамата ти родители са професори. Оказа се, че съм доста добър в баскетбола. Звучи странно, но сякаш винаги знам къде ще хвърлят топката играчите от противниковия отбор и така си осигурих запазено място в училищния стол всеки ден. В нашата гимназия това значи много.

Днес това място струваше дори повече, защото Шон Бишъп, защитникът на отбора, беше видял новото момиче. Линк зададе единствения въпрос, който интересуваше всички момчета.

— Е, секси ли е?

— Доста секси.

— Секси като Савана Сноу или…?

Като по даден знак Савана — единицата мярка, по която се сравняват всички останали момичета в града — влезе в столовата ръка за ръка с Мразещата-Итън-Емили и всички се загледахме, защото Савана има най-съвършените крака, които някога сте виждали. Емили и Савана са като един човек дори когато не са облечени в униформите си на мажоретки. Руси коси, изкуствен тен, маркови джапанки и толкова къси дънкови поли, че могат да минат за колани. Савана е с невероятните крака, но Емили е момичето, в чието горнище искат да надзърнат всички момчета през лятото на езерото. Те сякаш никога не носят учебници или книги, само малки металически чантички под мишница, които едвам побират мобилните им телефони в редките случаи, когато Емили спира да пише есемеси и прибира задължителния си аксесоар.

Разликите между тях обаче проличават ясно в позициите им в отбора на мажоретките. Савана е капитан на отбора и база — едно от момичетата, които подпират други две мажоретки в прочутата пирамида на „Дивите котки“. Емили е „птицата“ — момичето на върха на пирамидата, чиято задача е да бъде хвърлено почти два метра нагоре във въздуха, за да направи своите фигури от висшия пилотаж, които лесно могат да завършат със счупен врат. Емили рискува всичко, за да остане на върха на тази пирамида. На Савана не й се налага. Когато подхвърлят Емили нагоре, пирамидата си е добре и без нея. Ако Савана мръдне и един сантиметър встрани, цялата конструкция ще се разпадне.

Емили забеляза, че гледаме към тях, и се намръщи — очевидно беше по мой адрес. Момчетата се засмяха. Емъри Уоткинс ме тупна по гърба.

— Това си е знак, пич. Нали я знаеш Емили — колкото повече се цупи, толкова повече й пука.

Днес не исках да мисля за Емили. Откакто се бях видял с Линк в часа по история, една мисъл не ми излизаше от главата. Новото момиче. Някой различен, идващ от различно място. Може би тя ще се окаже човек с по-истински живот от нашия, по-истински от моя.

Може би дори е тази, за която си мечтаех. Знаех, че това е просто фантазия, но исках да вярвам в нея.

— Е, всички ли разбрахте за новото момиче? — Савана седна в скута на Ърл Пети. Ърл е капитанът на отбора ни и гадже на Савана, когато тя иска. В момента бяха заедно. Той галеше бронзовите й крака толкова високо, че останалите не знаехме накъде да гледаме.

— Шон тъкмо ни разправяше, че била секси. Ще я вземете ли за мажоретка? — попита Линк, докато отмъкваше няколко картофки от чинията ми.

— Едва ли. Трябва да видите само как е облечена. — Първи удар. — И колко е бледа. — Втори удар. Никога не можеш да бъдеш достатъчно слаба или с достатъчно тен според критериите на Савана.

Емили седна до Емъри и се наклони през масата малко повече, отколкото беше необходимо, но ефектът на уж небрежно разкриващия се бюст беше добре изигран.

— А каза ли ви коя е?

— Какво имаш предвид?

Последва пауза за по-драматичен ефект.

— Тя е племенница на стария Рейвънуд.

Нямаше нужда да прави тази пауза. Самото име беше достатъчно. Сякаш изсмука въздуха в цялото помещение. Няколко момчета започнаха да се смеят, защото мислеха, че се шегува, но аз знаех, че говори съвсем сериозно.