Ками Гарсия: Прелестни създания

С химията нещата също не тръгнаха добре. Мистър Холенбак ме насади за лабораторните упражнения с най-лошия възможен партньор: Ненавиждащата-Итън-Емили, известна и като Емили Ашър, която ме бе презряла завинаги от танцовата забава миналата година, когато направих грешката да се явя облечен със смокинг и с кецовете си „Чък Тейлър“. Освен това помолих баща ми да ни закара със старото ни „Волво“. Пропуснах да кажа, че бях кавалер на Емили. Вятърът, който духаше през счупения преден прозорец, развали съвършената й накъдрена руса коса, и когато стигнахме до училището, тя приличаше на Мария-Антоанета, станала от сън. Не ми проговори през останалата част от вечерта и изпрати Савана Сноу да ме зареже вместо нея на три крачки от купата с пунш. Общо взето, така свърши всичко.

Историята е постоянен повод за подигравки и забавление на момчетата, които продължават да очакват да се съберем. Те обаче не знаят, че въобще не си падам по мацки като Емили. Тя е хубава, но това е всичко. Като я погледне човек, не изпитва желание да чуе какво ще излезе от устата й. Искам нещо различно, някоя, с която да си говоря за друго, освен за купони и как ще бъде коронясана за кралица на пролетния бал. Момиче, което е умно и забавно или поне подходящ лабораторен партньор.

Може би такова момиче е просто една мечта, но мечтата все пак е нещо по-добро от кошмар. Дори когато въпросният кошмар носи пола на главна мажоретка.

Оцелях след химията, но после стана още по-зле. Очевидно и тази година ще имам часове по американска история, която е единствената история, преподавана в нашето училище. За втора поредна година ще изучавам „Войната на северняшките агресори“ с мистър Лий. Не, няма роднинска връзка с онзи Лий 9 9 Ген. Робърт Лий (1807–1870) — най-изтъкнатият генерал на силите на Юга (Конфедерацията) през Гражданската война, в която войските на Севера (Съюза) побеждават южните щати. Ген. Лий е герой на Юга, постигнал най-големите победи за силите на южняците. — Б.пр. .

По дух обаче мистър Лий не отстъпва на прочутия генерал на Конфедерацията. Той е един от малцината учители, които ме мразят. Миналата година Линк ме подкокороса и написах доклад, озаглавен „Войната на южняшките агресори“. Лий ме оцени с D 10 10 В американските училища оценяването е с А, В, С и D, като А е най-високата възможна оценка, а D — най-ниската. — Б.пр. .

Явно все пак някои учители понякога четат това, което пишем.

Седнах на един от задните чинове до Линк, който преписваше трескаво чужди записки от предишния си час — очевидно го беше проспал и сега бързаше да навакса.

— Пич, чу ли?

— Какво да чуя?

— В „Джаксън“ има ново момиче.

— Има един тон нови момичета, глупако. Цял клас от зайци; не си забравил, че така става всяка година, нали?

— Не говоря за зайците. Има ново момиче в нашия курс.

Във всяка друга гимназия ново момиче във втори курс не би било новина. Но това е „Джаксън“ и не сме имали ново момиче в училище от трети клас, когато Кели Уикс се премести тук при баба си и дядо си, след като баща й бе арестуван, защото организирал незаконни хазартни игри в мазето на къщата им в Солт Лейк Сити.

— Коя е?

— Не знам. Втория час имах „Граждански права“ с момчетата от бандата и те знаеха само, че свирела на цигулка или нещо подобно. Чудя се дали е секси.

Мозъкът на Линк функционира само в едно направление, както е при повечето момчета. Разликата е, че при него нагонът излиза директно през устата, без да поспре някъде дори за секунда.

— Значи свири в банда?

— Не, музикантка е. Може би ще открием нещо общо, например любовта към класическата музика.

— Класическа музика? — Линк беше слушал класическа музика само в кабинета на зъболекаря.

— Да, класиката. Нали знаеш, „Пинк Флойд“, „Блек Сабат“, „Ролинг Стоунс“.

Изсмях се силно.

— Мистър Линкълн. Мистър Уейт. Извинявам се, че прекъсвам разговора ви, но искам да започна точно с вас, момчета.

Тонът на Лий беше саркастичен също както миналата година, а мазният му, преметнат на една страна перчем, жалкият остатък от косата му, и потните петна под мишниците — дори още по-противни. Подаде ни копията на същия конспект на учебния материал, който вероятно използва през последните десет години. Беше желателно да участваме и във възстановка на събития от Гражданската война. Да бе, да — „желателно“. Без това участие не завършваш по история. Щях да взема назаем униформа от някой от моите роднини, които правеха такива възстановки за забавление през почивните дни. Голям късметлия съм.