Ема Марс - Хотели. Първа стая

- Така си мислиш... Той би могъл да го пъхне в чантата на кое да е момиче в метрото.

- Не - възрази тя. - Сега, като си помисля, смятам, че изобщо не те е избрал случайно. Почувствал е, че имаш нужда от подобно нещо. Много повече от останалите мацки край теб.

„За да те поокърши“, сдържа се и не добави тя. Отвърнах й с гримаса на съмнение.

От този момент нататък ми стана все по-трудно да отбивам мъчителните за мен атаки на моята приятелка, особено след като Давид бе влязъл в живота ми. Всъщност мъжът, с когото поддържах връзка от три месеца насам, не бе мой клиент. Нито преди, нито сега. Условностите, свързани с клиентите, не се отнасяха за него.

- Ами Давид, никога не си споделяла...

- Не съм споделяла какво?

- Какъв му е? Нормален? Кинг сайз? Мини сайз, но с максимум ефект?

- Да не си въобразяваш, че ще отговарям на подобни въпроси?

„Струва си все пак да опиташ“, прочетох аз в насмешливия й поглед.

- Сега няма ли да се видиш с него?

Изглежда, се завръщаше към по-прилични теми.

- Да. А, не. Ще се прибере късно. Утре сутринта ще се видим. А тогава...

Освен това Давид, изключение и като личност, и като статут, пробуждаше у нея едновременно сантименталното момиче и нимфоманката, мечтателката и мъжеядката. Самият факт, че съм успяла да сваля подобен мъж, будеше у нея недоумение и тя смяташе, че от солидарност, от приятелски чувства и в името на трудните години, прекарани заедно, съм длъжна да споделям с нея всичко екзотично и привлекателно, което откривах у него.

- Не ти ли е странно да отиваш при него, след като си била с клиент?

- Вече ти казах, че вероятно ще се видим утре вечер.

- Все пак... - настоя тя. - Не се ли притесняваш, че ще заподозре нещо?

- А на теб не ти ли е странно никога да не спиш два пъти с един и същи мъж? - върнах й го аз.

Улучих й болното място. При това съвсем точно. Лицето й веднага помрачня.

София без всякакво усилие будеше желание, но именно тази лекота и нескритото й влечение по секса, общо взето, й пречеха да задържи мъж за повече от няколко нощи. Когато не изневеряваше на моментния си любовник със следващия, непременно се връщаше към някой от предишните, а това от време на време ставаше причина за инциденти, които си бяха изцяло за нейна сметка. Тя или се оставяше да я хванат, или пък чисто и просто всички й омръзваха и в такива случаи прекарваше по-голямата част от времето в компанията на секс играчки, от които с времето бе натрупала цяла колекция.

- Извинявай...

- Няма нищо. Донякъде имаш право... Защо не се поразходим?

И двете обичахме нощните разходки в Париж, обичахме да се шляем без цел по пустите улици, осветявани на талази от фаровете на такситата.

Най-голямо удоволствие ни правеше да зяпаме витрините на антикварните магазини и на бижутерите, каквито имаше много около „Друо“, по няколко на всяка улица. След като бяхме наясно, че нито едно от тези съкровища, дори най-скромното, никога няма да бъде по възможностите на оскъдните ни спестявания, можехме свободно да се отдадем на мечти. Да бленуваме на воля за „деня, когато“ охолството ненадейно ще ни падне от небето, като откъснал се метеорит на материалното щастие.

- Мамка му, видя ли този часовник? - прехласнах се аз при вида на един модел най-отпред на витрината, почти долепен до стъклото.

- Мъжкият хронометър ли?

В този антикварен магазин „Нативел“ твърде умно предлагаха към всеки изложен за продажба предмет кратко описание, подобно на цветните рекламни листовки в някои книжарници.

- Точно той, виж... Сто процента механичен, произведен през 1969 година!

- Е, и какво? Да не би да дириш еротичен часовник? - насмешливо подхвърли тя.

„69-а, еротичната година“, шепнеше Джейн Бъркин през същата тази година, белязана от страстната музика на Серж Гензбур.

- 69-а, с няколко дни разлика, е годината, през която се е родил Давид. Роден е на 5 януари

1970-а.

- Е, във всеки случай е годината, когато е заченат - изхихика тя. - Само не ми казвай, че имаш намерение да му направиш подобен подарък?

- Не че нямам желание. Чудесен е, нали?

Строг и изискан, часовникът ми намигаше от кадифената подложка, искрейки в полумрака с лъскавия си, тъмносин циферблат. Обърнах внимание на изпъкналото предпазно стъкло, което свидетелстваше за автентичната му възраст.

- Дребна играчка в сравнение с часовника на моя клиент... - отбеляза София с престорено снизхождение. - Само че със сигурност няма да откажа, ако ми го предложат.

- Я стига... Видя ли цената?