Ема Марс - Хотели. Първа стая

„Какво ти казах!“, махна красноречиво с ръка София.

При това именно тя, моята приятелка, ми бе описала жарка нощна среща, организирана за нея преди известно време от същата тази агенция. Мисия без каквото и да било социално алиби. Епизод, от който бях почерпила известни аргументи, за да отхвърля първоначално предложението да се свържа с Ребека Сибони:

„Среща с мъж за секс с всички екстри! Луда работа!

- Нима? А ти как...

- Като на кино, миличка. Имах натупана среща за 15 часа с единствената препоръка да бъда точна. Щорите и завесите на прозорците в стаята вече бяха спуснати. Представям си как е давал разпореждания на персонала. После трябваше да се съблека гола, да се изтегна на леглото и да загася светлината.

- А после?

- После пристигна въпросният тип. Някъде около десет минути по-късно.

- И когато влезе, ти не го ли видя?

- Не, стаята имаше вестибюл. Нещо като шлюзова камера. Мярнах само фигурата, докато отваряше вратата.

- Не беше ли някак... зловещо?

- Напротив! - възкликна тя. - Е, в началото ми беше малко студено, докато го чаках гола, без да мърдам. После той се съблече и ме прегърна, за да ме стопли.

- Веднага ли правихте любов?

- Не веднага. Лежахме няколко минути редом и едва тогава той започна да ме гали.

- Нищо ли не каза?

- Абсолютно нищо. Само ръцете му бяха супер нежни. Кълна ти се, че никога преди не бях изпитвала такива ласки. Почти веднага се подмокрих.

- Опита ли се да видиш лицето му? Може да е бил същински Квазимодо!

- Успях да опипам чертите му, но не останах с такова впечатление. Честно казано, както ме докосваше, дори да беше Извънземното, пак щях да се навия.

- Чак толкова ли?

- Почакай, той цели петнайсет минути ме гали отвътре. С пръсти, с нос, с език... Направо не издържах! Страшно се бях подмокрила. Минах през два-три оргазъма още преди да влезе в мен. А това беше само предястието. Прекарахме в леглото цели три часа.

- Два-три оргазъма... - замислено повторих аз.

- Освен това миришеше на хубаво, тъпакът му с тъпак!

- На какво по-точно?

- Нямам представа, на нещо сладко. А членът му имаше вкус на ягода, на малина... Честна дума! Можех цял ден да не го извадя от устата си!

- Софи!

- Какво толкова? Нямаш си представа... Все едно да похапваш хайвер със завързани очи. Всичко, което губиш от зрението, го наваксваш с другите сетива. Особено с обонянието и вкуса.

- Окей, окей, мисля, че ми стана ясно.“

Ребека отново подхвана с дрезгавия си глас, прекъсвайки нишката на моите спомени:

- Разбира се, „Нощни красавици“ се радва на известна репутация. Ние наемаме и предлагаме само красиви, млади, чистоплътни момичета, които говорят безупречен френски, а освен това са и образовани. Не доставям закачалки и вази. Ала според това, което виждам и чувам, нямам притеснения за вас.

- И това ли е всичко?

- Да. Това е всичко, за което се ангажирате по отношение на нас чрез договора, и всичко, за което клиентите ни заплащат.

- Добре - лаконично одобрих аз.

- Изглеждате разочарована. Какво сте си представяли?

Тонът й бе станал по-остър и тя неочаквано започна да се държи високомерно като Ума Търман в рекламата за онази газирана напитка с двусмислено название. Явно Ребека Сибони умееше по свой начин да вдъхва уважение у своите подчинени.

Сетне върху лицето й разцъфна едва доловима, почти джокондска усмивка, и тя добави тихо, придружавайки думите си с широк жест:

- След това... Ако господинът се окаже по ваш вкус, това е съвсем друга история. Вашата история. И вие, и той сте възрастни хора. И аз няма да съм тази, която ще възпре вас или него да осъществите желанията си.

- И аз това повтарям постоянно - допълни съвсем сериозно София.

Опитах да прогоня от съзнанието си картината на моята приятелка, изтегната гола в тъмната стая на разкошния хотел, оставила се на волята на непознатия с плодов вкус, специалист по галене на вагини.

- Не наемам и такива като мен, на прага на менопаузата, за да избягна подобен род инциденти!

Подчерта последната дума с лека въздишка, сякаш сама не вярваше, че подобно нещо би било чак толкова драматично, сетне от дълбочината на гърлото й изригна дрезгав смях, граничещ с кашлица.

Посланието беше кристално ясно: даваше ни се пълна свобода след предоставената от агенцията услуга да завлечем въпросния джентълмен в хотел „Шарм“ или другаде, но тя не желаеше нищо да чува и да знае за това. Тази част принадлежеше изцяло на нас, включително тарифите и приходите. Така ние поемахме и всички свързани с нея рискове. Ето защо реши да ми обърне внимание върху този факт: