Алмудена Грандес - Възрастите на Лулу

Навън бе много студено. Той ме прегърна през рамо — знак, който не пожелах да тълкувам, смазана от смущение, и така се придвижихме до колата.

Когато отваряше вратата, отново попитах в тази, пълна с въпроси нощ:

— Ще ме заведеш ли у дома?

— Искаш ли да те заведа у вас?

Наистина исках, исках да се мушна в леглото и да спя.

— Не.

— Много добре.

Вътре продължи да ме наблюдава още миг. След това бързо вкара ръка между бедрата ми и език в устата ми, а аз се разтворих, като се опитах да отвърна колкото можех и знаех. Не бе съвсем на ниво.

— Цялата си мокра...

Гласът му и изненадващите, така нежни в същото време думи прозвучаха съвсем далечно...

Езикът му бе топъл и ухаещ на джин. Облиза цялото ми лице, брадичката, гърлото, врата и тогава реших да не мисля повече, за първи път да не мисля, той щеше да мисли и заради мен.

Опитах се да се отпусна, да отдръпна назад глава,но не ми позволи. Накара ме да отворя очи.

Обърна се към мен и вкара левия си крак между двете ми бедра, натискайки нагоре и карайки ме да се движа, като се притисках в памучния му панталон.

Чувствах топлина, усещах, че срамните ми устни набъбват с всеки изминал момент, като че ли се затваряха сами от собствената си подпухналост, по-червеняваха, ставаха все по-червени, стигнаха до мораво, а кожата блестеше, лепкава, удебелена, клиторът ми нарастваше пред нещо, което не бе удоволствие, нямаше нищо общо с лесното удоволствие, което усещах сама вкъщи. Не приличаше на него, по-скоро бе изнервящо, непоносимо, ново, дори досадно усещане, което не бе възможно да отхвърлиш.

Разкопча блузата ми, но не махна сутиена. Само го дръпна надолу, като го закрепи под гърдите ми и започна да ги гали с ръцете си, които ми се сториха огромни.

Захапа едното ми зърно, само едното и само веднъж, стисна зъби до болка и тогава ръцете му се дръпнаха, макар че натискът на крака му ставаше все по-силен.

Дочух безпогрешния звук на разтварящ се цип.

Хвана дясната ми ръка и като обви с нея пениса си, я поклати няколко пъти.

Онази нощ членът му също ми се стори огромен, чудесен, единствен, божествен.

Продължих сама. Изведнъж се почувствах сигурна. Това бе едно от малкото неща, които умеех да правя: да мастурбирам. Миналото лято в киното бях практикувала доста с приятеля си, добро момче на моята възраст, което ме бе шашнало.

Помъчих се да се концентрирам, да го направя добре, но той ме поправи веднага:

— Защо движиш така бързо ръката си? Ако продължаваш така, ще свърша.

Не разбрах предупреждението.

Мислех, че ръката трябва да се движи много бързо. Мислех, че иска да се изпразни, след което да си тръгнем. Мислех, че това бе естествено, но поради някакво непонятно състояние на вдъхновение не го казах.

Ръката му сграбчи китката ми, за да й наложи нов ритъм, бавен и уморителен, като я придвижи надолу, за да докосна тестисите му, после нагоре, съвсем бавно, докато крайчецът на кожата му остана в пръстите ми. Това трая доста време. Гледах ръката си очарована, а той ме наблюдаваше усмихнат.

Лудото желание, началната необузданост бяха изчезнали. Сега всичко изглеждаше съвсем спокойно и бавно. Вулвата ми все още бе набъбнала, като се отваряше и затваряше, пулсирайки.

— Винаги съм вярвал много в теб — гласът му бе нежен.

Парчето плъзгава и почервеняла плът се бе превърнало в главния герой на вечерта. Той вече не ме галеше, не ми правеше нищо. Незабележимо се бе придвижвал, за да не ме смути, докато вземе началното си положение. Отново бе застанал на шофьорското място, с наведено напред тяло и с отпуснати ръце.

Доближи устни до ухото ми.

— Ла...? — Не продължи изречението, замълча замислен, като че ли подбираше думите си. — Смукала ?ли си някога мъжки пенис?

— Не! — Не лъжех и той го разбра.

Не каза нищо, продължаваше да се усмихва. Протегна ръка и завъртя контактния ключ, моторът забо-боти. Стъклата бяха замъглени. Навън вероятно бе страхотен студ, бяла пара излизаше от капака.

Отново се облегна назад, гледайки ме, и аз разбрах, че светът се събаря в краката ми.

— Гнус ме е.

— Разбирам. — Сложи крак върху педала на газта и го натисна няколко пъти.

Прехапах езика си. Винаги хапя езика си, преди да взема някакво важно решение.

Наведох глава, затворих очи, отворих уста и реших, че въпреки всичко нямаше да бъде лошо най-напред да предупредя:

— Няма да ме напикаеш, нали? — това го развесели невероятно. Всичко, което казах и правих онази нощ, го забавляваше.