Алмудена Грандес - Възрастите на Лулу

— Не, ако ти не искаш, няма.

Изражението ми стана сериозно.

— Не искам!

— Вече знам, глупачке, това бе шега и нищо повече.

Усмивката му не ме успокои много, но вече не можех да се откажа, така че отново наведох глава и затворих очи, отворих устата си и извадих език. Най-добре бе да започна с крайчеца на езика, защото представата за близане ми се струваше по-приемлива.

Пабло се изви още повече, изпъна се като котарак и постави ръка върху главата ми.

Хванах го с лявата ръка и започнах от основата, опрях език до кожата и го задържах така за момент. След това започнах да го нриплъзвам нагоре съвсем бавно. По-голямата част от езика ми беше вътре в устата, така че при движението нагоре опирах и носа си по повърхността, като долната ми устна следваше дирята от слюнка, която езикът оставяше. Когато стигнах до ръбчето, се върнах надолу към основата, за да поема отново бавно нагоре.

Пабло пъшкаше. Космите му гъделичкаха брадичката ми. Втория път се осмелих да протегна език. Беше сладникав. Всички членове, които съм пробвала през живота си, са били сладникави, което не означава, че са имали добър вкус. Бе твърд и топъл и, разбира се жилав, но, общо взето, и изненадващо за мен бе по-малко противен от това, което си въобразявах в началото. Това ме правеше по-уверена и сигурна. Идеята, че той е обезоръжен, че ако стисна за миг зъбите си с всичка сила, можех да го довърша, ме успокояваше.

С крайчеца на езика си обхождах ръбчето, навлизах в цепнатината, приплъзвах го след това по мястото, приличащо на невидим груб шев от месо, заставайки точно под него, за да продължа по ръбчето му. Всичко това правех съвсем бавно, в подобни ситуации никога не е било нужно да ми се обяснява повече от веднъж, правех го вече много добре.

Наистина не изпитвах кой знае какво удоволствие освен контакта с нова плът, която езикът ми чувстваше много по-осезателно от това, което някога бяха усещали ръцете ми. Въпреки това всеки изминал момент се възбуждах все повече. В някакво ъгълче на мозъка ми, достатъчно далече, за да не пречи, но достагьчно близо, за да бъде забелязано, пробляскваше лампичката на непълнолетието ми. Оставаха ми още шест години до двадесет и една (по онова време пълнолетие се навършваше на двадесет и една години). Пред очите ми изникна драмата от езерото, когато загубих съзнание и Пабло спаси живота ми, спомен от летата на моето детство, когато той и брат ми бъркаха под полата на една леличка, докато ги наблюдавах скришом, и думите на майка ми, която споделяше пред приятелките си: „Пабло е от семейството, като син ми е...”

У дома Марсело сигурно си мислеше, че все още зяпаме рецитала. Гледах да не забравям, че се намирам в една кола на улицата, смучейки члена на приятел на семейството, при това силно възбудена. Признавах пред себе си безсрамно, че бе вълшебно. Припомнях си обичайните поучения, че момчетата само се забавляват с такива момичета, но не се женят за тях, и съзнавах също така необикновената връзка, която се бе създала помежду ни. След първите целувки и демонстрации, за да ме спечели, той се показваше напълно пасивен — леко наведен, облечен, оставил се изцяло в ръцете ми. А аз, легнала на седалката, полугола, превита на две, приемах безапелационно това положение на нещата.

Майка ми обичаше да повтаря, че с него би ме оставила да отида накрай света и вече я разбирах.

Когато ме попита дали съм свикнала достатъчно с пениса му, за да го налапам целия, той вече го беше

решил вместо мен. Ръката, която лежеше върху главата ми, рязко се отправи надолу. Изненада ме и го лапнах почти целия. Дръпнах инстинктивно устни, но ръката му продължаваше да ме притиска надолу. Това се повтори пет-шест пъти. /

Бе забавно да се опитваш да се съпротивяваш.

Устата ми бе пълна. Усещах изпъкналостта на вените, набръчкаността на кожата, която се движеше нагоре-надолу, подчинявайки се на движението на ръката ми. Бе сладникав и запотен, върхът се удряше в небцето ми, помъчих се да го лапна целия, да го вкарам в устата си и на два пъти ми се повдигна.

Пабло махна ластика от косата ми, пъхна ръка под нея и малко над тила, сграбчи главата ми заедно със сноп коса, опъвайки я до корените. Мачкаше я и дърпаше към себе си, като така ме направляваше. Кокалчетата му се забиха в главата ми. Болеше ме, но не направих нищо да го избегна. Харесваше ми.

Сега той също се движеше бавно, влизаше и излизаше от устата ми.

— Винаги съм подозирал, че си развратно момиче, Лулу. — Говореше бавно, предъвквайки думите си, като че ли бе пиян. — Много мислех за теб в последно време, но никога не съм се надявал, че ще бъде така лесно...