Силвия Дей - Опиянена от теб

Устните му се извиха в усмивка.

— За твое улеснение аз вече съм разопакован. И не се нуждая от батерии.

Гърдите ми се стегнаха от ужасен копнеж. Обичах го прекалено много. Непрекъснато се тревожех от мисълта, че няма да успея да го запазя. Той беше нещо рядко и безценно, мечта, която се опитвах да задържа в ръцете си. Въздъхнах.

— Знаеш ли, че си невъобразима вкуснотия за всяка жена. Толкова си сладък, че лигите ми потичат…

— Млъквай.

Обърна се, придърпа ме и се настани върху мен, преди да разбера какво точно се случва.

— Червив съм с пари, а ти ме искаш само заради тялото ми.

Вдигнах поглед, не можех да не се възхитя на начина, по който черната коса обграждаше прекрасното му лице.

— Искам сърцето, което се крие в това тяло.

— Твое е.

Обви ръцете си около мен и преплете краката си в моите, острите косъмчета по краката му възбуждаха свръхчувствителната ми кожа. Не можех да помръдна. Бях обладана. Беше толкова приятно да усещам горещото му твърдо тяло върху своето. Въздъхнах, чувствах как малка част от ужасните колебания ме напускат.

— Не трябваше да заспивам — каза той тихо.

Погалих косата му. Беше прав, кошмарите и атипичната сексуална парасомния, от която страдаше, правеха спането с него опасно. Понякога атакуваше физически насън и ако бях прекалено близо, ставах жертва на яростта, която крие в себе си.

— Въпреки това се радвам, че го направи.

Хвана китката ми, притегли пръстите ми до устните си и ги целуна.

— Имаме нужда от време заедно, в което не се налага непрекъснато да се страхуваме.

— О, господи! За малко да забравя. Диана Джонсън беше тук тази вечер.

Съжалих в момента, в който изрекох думите, защото те моментално издигнаха невидима стена между нас. Гидиън премигна и в същата секунда топлотата в погледа му изчезна:

— Пази се от нея. Тя е репортер.

Прегърнах го:

— Решила е да те унищожи.

— Ще трябва да се нареди на опашка.

— Защо толкова се интересува от теб? Тя е на свободна практика. Никой не й е възложил теб за задача.

— Остави тази тема, Ева.

Подразни ме начинът, по който искаше да прекрати разговора.

— Знам, че си я чукал.

— Не, не знаеш. И по-добре съсредоточи вниманието си върху факта, че в момента се каня да чукам теб.

Вече бях напълно убедена в предположението си. Освободих се от прегръдката му и се отдръпнах.

— Излъга ме.

Той се дръпна назад, сякаш го бях зашлевила.

— Никога не съм те лъгал.

— Каза ми, че откакто си ме срещнал, си правил повече секс, отколкото през последните две години взети заедно. Но пред доктор Питърсън заяви, че си правил секс два пъти седмично. Кое от двете е вярно?

Гидиън се обърна по гръб и погледна намръщено към тавана.

— Трябва ли да говорим за това сега? Точно тази вечер?

Езикът на тялото му беше толкова напрегнат и отбранителен, че раздразнението ми от опита да смени темата на мига се изпари. Не исках да се карам с него, особено за минали неща. Единствено настоящето и бъдещето имаха значение. Трябваше да му имам доверие, че ще ми бъде верен.

— Не, не трябва — отговорих тихо, обърнах се настрани и поставих ръка върху гърдите му.

Щом слънцето изгрее, отново щяхме да се преструваме, че между нас няма нищо. Нямах представа още колко дълго ще се наложи да поддържаме тази илюзия и кога отново ще сме заедно.

— Просто исках да те предупредя, че е започнала да рови около теб. Пази се от нея.

— Доктор Питърсън ме попита за сексуалните ми преживявания, Ева — каза той сухо, — което поне според мен не означава непременно чукане. Тогава не мислех, че някой ще си направи труда да види разликата между двете. Ще ти го кажа съвсем ясно — водех жени в онази хотелска стая, но невинаги ги чуках. Всъщност по-скоро беше изключение.

Представих си бърлогата му за секс — апартамент, пълен с всякакви секс играчки, в един от многото хотели, които притежаваше. Слава богу, вече я беше освободил, но аз никога нямаше да я забравя.

— Може би е по-добре да не говорим за това.

— Ти отвори темата — отвърна остро той. — Сега ще трябва да ме изслушаш.

— Прав си — въздъхнах.

— В миналото имаше моменти, когато не можех да понасям да остана сам със себе си, но едновременно с това не ми се разговаряше. Не исках дори да мисля , камо ли да изпитвам каквито и да било чувства. Имах нужда да се разсея, като насоча вниманието си към някой друг, а използването на онази ми работа изглеждаше твърде обвързващо. Можеш ли да ме разбереш?