Силвия Дей - Опиянена от теб

Инстинктът ми се задейства, ханшът ми се раздвижи, бедрата ми започнаха да се стягат и отпускат, а съзнанието ми се фокусира изцяло върху този миг — мига, в който си връщах обратно мъжа, когото обичах. Връщах обратно сърцето си.

Гидиън се подчини на нуждите ми.

— Точна така, ангелче — окуражи ме той с дрезгав глас, членът му все още бе напълно твърд, сякаш не бе изживял разтърсващ оргазъм само преди няколко секунди.

Отпусна ръце встрани. Пръстите му здраво стиснаха завивката. Бицепсите му се свиваха при всяко движение. Стомахът му се напрягаше всеки път, когато членът му навлизаше докрай, а стегнатите мускули блестяха от потта. Тялото му действаше като добре смазана машина, която експлоатирах безмилостно.

Позволяваше ми да го правя. Отдаваше ми се изцяло.

Поклащах бедрата си и си доставях удоволствие, шепнейки името му. Вагината ми пулсираше ритмично, следващият оргазъм идваше с неочаквана бързина. Замаях се, сетивата ми бяха преситени.

— Моля те — проплаках аз. — Гидиън, моля те.

Той обхвана тила и кръста ми и ме плъзна надолу, така че и двамата легнахме хоризонтално върху леглото. Притисна ме здраво, задържа ме неподвижна и с мощни тласъци започна да прониква в мен… отново и отново. Не можех повече да устоя на триенето на плътния му пенис в мен. Разтресох се неистово и свърших отново, забивайки нокти в гърба му.

Неочаквано Гидиън ме последва, притисна ме толкова силно в прегръдките си, че едва си поемах въздух. Издиша шумно и въздухът изпълни парещите ми дробове. Бях абсолютно беззащитна, напълно обладана от него.

— Господи, Ева! — простена той и зарови лице във врата ми. — Нуждая се от теб. Толкова много.

— Миличък!

Прегърнах го силно. Все още ме беше страх да го изпусна от ръцете си.

Премигнах, вперила поглед в тавана, и осъзнах, че съм заспала. В този миг ме обзе паника, изпитах ужас, че се пробуждам от прекрасен сън и се озовавам в кошмарната действителност. Надигнах се бързо, жадно опитах да вкарам глътка въздух в болезнено стегнатите си гърди.

Гидиън.

Почти се разплаках, когато открих, че лежи до мен и диша дълбоко и равномерно през полуотворени устни. Любимият мъж, който бе разбил сърцето ми, се беше върнал при мен.

Господи…

Облегнах се назад и опрях гръб в таблата на леглото, наложих си да се отпусна и да се насладя на рядкото удоволствие да го наблюдавам, докато спи. Когато не го контролираше, лицето му се преобразяваше и ми напомняше колко млад е всъщност. Лесно забравях този факт, когато беше буден и излъчваше силата на огромната си воля, която буквално ме бе накарала да падна по задник първия път, когато го видях.

Отстраних нежно гарвановочерните кичури коса от бузите му и забелязах, че около очите и устата му са се появили нови бръчици. Освен това беше отслабнал. Раздялата ни му се беше отразила тежко, но той бе успял да го прикрие толкова добре. Или може би в моите представи беше идеален и безупречен?

Аз изобщо не бях успяла да скрия колко съкрушена се чувствах. Мислех, че всичко между нас е свършено, и всеки, който ме погледнеше, можеше да го разбере, а Гидиън всъщност бе разчитал точно на това. Беше го нарекъл „правдоподобно опровержение“. Аз го наричах „Ад“ и щях да продължавам да живея в него, докато не спрем да се преструваме, че сме разделени.

Обърнах се леко, подпрях глава с ръка и започнах внимателно да изучавам този опасен мъж, който споделяше леглото ми. Беше прегърнал възглавницата си, така че се виждаха добре очертаните му бицепси и мускулестият гръб, набразден от следите на ноктите ми. Бях го стискала и за задника, невъобразимо възбудена от усещането за движението на мускулите му, докато ме чукаше неуморно, плъзгайки дългия си пенис дълбоко в мен.

Отново и отново…

Раздвижих неспокойно крака, усетих как в тялото ми отново се надига желание. Въпреки цялата си цивилизована изисканост, на затворени врати Гидиън беше истинско диво животно; любеше ме така, че всеки път напълно разголвах душата си. Когато ме докосваше, нямах никакви защитни сили, не можех да устоя на упойващото удоволствие да разтворя бедрата си за такъв мъжествен и страстен любовник…

Той отвори очи и ясносините му ириси както винаги ме оставиха без дъх. Хвърли ми бърз прелъстителен поглед, от който пулсът ми се ускори.

— Хмм… Пак изглеждаш така, сякаш чакаш да бъдеш изчукана — промърмори той.

— И това е така, защото ти си идеален за чукане — не му останах длъжна аз. — Да се събудя до теб в леглото, е все едно да разопаковам подаръци в коледната сутрин.