Силвия Дей - Обречена на теб

Кланси замълча, остави ме да осмисля казаното. Не само аз бях извършил убийство, за да защитя Ева.

Закрачих напред-назад.

— Семейство Трамел сигурно са помогнали на Лорън да се измъкне. Но защо?

— Докато живяла с Джаксън, Лорън тайно документирала всичко, което би могла да използва срещу него по-късно. Родителите му много държали на доброто си име — и на репутацията на дъщеря си Моника, която по онова време била дебютантка — и просто искали Лорън и всички проблеми, които им причинила, да изчезнат от живота им. Тя ги напуснала само с дрехите на гърба си и със съзнанието, че грижите за Катрин вече са изцяло нейна отговорност.

— Значи всичко е било напразно — прошепнах. — Върнала се е в изходна позиция.

Изведнъж цялата информация си дойде на мястото.

— Катрин все още е жива.

Което обясняваше браковете на Моника за богати мъже и натрапчивата ѝ мисъл за пари. През всичките тези години е знаела, че дъщеря ѝ я смята за повърхностна, но е предпочела да го приеме, вместо да ѝ каже истината.

Някога самият аз се бях надявал, че Ева никога няма да научи как съм постъпил с Нейтън. Страхувах се, че ще ме помисли за чудовище.

Въпреки едрото си тяло Кланси се изправи бързо.

— Както вече споменах, сега разходите по лечението на Катрин са твоя отговорност. Сам трябва да прецениш дали да разкажеш всичко това на Ева.

Погледнах го внимателно.

— Защо ми доверяваш това?

Кланси опъна сакото си.

— Видях как се хвърли върху Ева, когато Хол откри стрелба, а също и начина, по който се справи с Баркър. Действията ти в тези две ситуации ми показаха, че си готов на всичко, за да я защитиш. Ако прецениш, че за нея е най-добре да узнае истината, ще намериш подходящ момент да ѝ го кажеш.

Кимна отсечено и излезе от стаята.

Останах там още малко, за да събера мислите си.

— Здрасти.

Завъртях се на пета, когато чух гласа на Ева. Обърнах се към вратата и я видях да идва към мен.

— Какво правиш тук? — попита. Беше невероятно красива в семплата си черна рокля. — Търсих те навсякъде. Кланси ми каза къде да те намеря.

— Изпих чаша уиски — казах ѝ част от истината.

— Колко чаши? — Блясъкът в очите ѝ показваше, че не ми се сърди за изчезването. — Тук си от доста време, шампионе. Трябва да закараме татко до летището.

Стреснах се, погледнах часовника си и установих, че доста дълго съм стоял тук, потънал в мисли. Оказа се трудно да се върна обратно в настоящето и да спра да разсъждавам върху трагичната история на Лорън. Не можех да променя миналото.

Но ми беше ясно какво трябва да направя от тук нататък. Щях да се погрижа за лечението на сестра ѝ. Както и за обичната ѝ дъщеря. По този начин щях да отдам почит на някогашната Моника. И един ден, когато преценя, че е настъпил подходящ момент, щях да запозная Ева с истинското ѝ лице.

— Обичам те — казах на жена си и я хванах за ръка.

— Добре ли си? — попита ме Ева, познаваше настроенията ми толкова добре.

— Да. — Докоснах бузата ѝ и се усмихнах леко. — Да вървим.

— Много странен избор на хотел за меден месец.

Извръщам глава и виждам, че майка ми се е излегнала в шезлонга домен на терасата. Носи лилав бански, кожата ѝ е стегната и леко загоряла от слънцето, а ноктите ù са лакирани в елегантно бежово.

Щастлива съм. Толкова се радвам да я видя отново.

— Това е интимна шега между мен и Гидиън — обяснявам ù и поглеждам към Тихия океан, който блести отвъд изумрудено-зелената гора пред нас. — Казах му, че си фантазирам за Тарзан, и той ни намери тази луксозна къща на дърво.

Останах очарована, когато видях за първи път къщичката (която всъщност бе част от хотел), качена високо в прегръдките на древна индийска смокиня. Панорамната гледка, която се разкрива от терасата ѝ, е невероятно красива и с Гидиън ѝ се наслаждаваме всеки път, когато излезем от покритото си с листа убежище.

— Значи ти си Джейн… — Мама поклаща глава. — Дори не искам да го коментирам.

Ухилвам се. Радвам се, че все още мога да я шокирам толкова, че да я оставя без думи.

Въздъхва, отпуска глава назад и затваря очи, за да се попече на слънце.

— Много е хубаво, че баща ти реши да се премести в Ню Йорк. Далеч по-спокойна съм, като знам, че ще е близо до теб.

— А, да… Започвам да свиквам с тази мисъл.

Трудно ми е да приема, че мама е била съвсем различен човек от жената, за която я смятах. Чудя се дали да повдигна въпроса. Имах малко време с нея и не исках да развалям удоволствието от срещата. Но тя бе писала дневника си под формата на писма домен и не можех да устоя на желанието да им отговоря.