Ема Марс: Трилогия "Хотели"

Чудесно знаех какви са за нея последиците от тази липса на работа.

- Май ти се налага да приемаш повече клиенти?

- Хм - изръмжа тя, без да отделя поглед от неоновите реклами.

- Много ли?

- Средно... по двама седмично.

Това означаваше над горната граница, която тя се бе зарекла да не надвишава. Как щеше да се оправя по-нататък? В какво щеше да се превърне, ако тези уж случайни ангажименти се превърнеха в нейна основна работа?

Неволно се намръщих. Тревожех се за нея. София нямаше скоро да скъса с агенцията. Подобно на много други възможности, които приемахме под предлог, че са временни, и тази бе на път да се превърне в постоянна. Такъв бе сега нейният живот.

Това не е само резултат от моята естествена дискретност. Не мога да си спомня при какви точно обстоятелства София спомена за пръв път пред мен за Нощните красавици. Мисля си, че в онзи момент тя все още не беше една от тях. Колебаеше се. Питаше се какви услуги предоставя агенцията на своите клиенти, смущаваха я слуховете за всевъзможни фантазии, повечето от които идваха от прочетените книги или от филмите, които бе гледала: Дневна красавица на Бунюел, Престъпления от страст на Кен Ръсел или мрачният Студентка на повикване, направен по истинска история, който бяха пуснали напоследък.

Как самата тя бе научила за нейното съществуване? Дали агенцията не я бе привлякла? И ако да, кой бе играл ролята на посредник?

Мистерия.

- Нощни красавици, Дневна красавица... Мога да те уверя, че в никакъв случай не могат да служат за пример - призна тя с обичайната си критичност. - Все пак не ги подбират според умствените им способности.

Двете бяхме стигнали пред една доста разкошна сграда в квартала Маре, на една от улиците, които отделят гей сектора от останалата част на столицата. Малката табелка над интерфона не уточняваше предмета на дейност. Фирмата би могла както да продава възглавници, така и да предлага леконравни танцьорки. Нощни красавици, 5 етаж, срещу асансьора.

- Добре изглежда - опитах се да бъда позитивна аз. - Поетично.

- Сигурна ли си, че искаш да отидеш?

- Софи, та това е само първо интервю. Просто ще проуча, нищо повече.

- Окей, окей... После да не ми опяваш, че съм те карала да правиш неща, които не си искала. Наясно ли сме?

Вдигнах очи към небето и прибягнах до гърления глас с непристойни оттенъци, който се опитвах да постигна по време на упражненията по радиожурналистика през последния цикъл от следването. След четири-пет месеца, с диплома в джоба, имах намерение да взема на абордаж най-престижните медии в страната. Същинска Растиняк в рокля, готова на всичко, само и само да види името си под някоя статия.

- Хайде стига! На двайсет и две години съм. Вече съм голямо момиче.

Асансьорът се оказа доста тесен и въпреки че и двете бяхме малогабаритни, се наложи да се притиснем една до друга, затаили дъх.

- Влезте! Влезте!

Едва стъпили на площадката, и ето че вратата се отвори и пред нас застана висока, около петдесетгодишна блондинка, от която лъхаше изключителна изисканост. Изобщо не приличаше на съдържателка в съмнителен хотел, от което се боях.

Подаде ми обсипана с пръстени и гривни ръка, сякаш предназначени да скрият старческите петна по нея.

- Добър ден. Аз съм Ребека Сибони, директорка на „Нощни красавици“ - представи се тя с дрезгав глас на заклета пушачка.

Последвахме я по дирята от леко възбуждащ парфюм, която оставяше след себе си, и стигнахме до обширен, сдържано обзаведен кабинет.

- Анабел е малко... нервна - заяви София, докато аз я гледах с убийствен поглед. - Би искала да й обясните какво точно очаквате от момичетата, които подписват договор с вас.

Надигнах се от фотьойла и с детинска непохватност опитах да се защитя:

- Напротив! Напълно съм наясно!

В джинсите, снабдени с кръпки от самата мен, подпетените пантофки и невидялата от месеци фризьор коса приличах на бяла гъска без пукната пара. Изобщо нямаше нужда София да обяснява що за птица съм. Ребека изследва с поглед всеки квадратен сантиметър от моята анатомия, след което подхвана монолог, който очевидно знаеше наизуст.

- Вижте, нямам представа какво са ви разказали за нас, но без съмнение много неща не са верни. Нашата дейност страда от безбройните предразсъдъци и за нея се говори какво ли не. В действителност онова, което предлагаме, е съвсем просто и преди всичко, държа да подчертая това, напълно законно: нашите клиенти са богати, неженени мъже, за които не е прилично да се появяват на многобройните светски приеми по цяла година. Ако се присъедините към нас, вашата роля ще се свежда до това да облечете най-красивата си рокля, да се усмихвате през цялата вечер, като внимавате да не си изкълчите челюстта, и да можете да поддържате някакво подобие на разговор, ако ви запитат какво мислите за Уди Алън. Както сама виждате, не е нищо особено.