Силвия Дей - Кросфайър - цялата поредица

Разговаряхме много и за тях.

— Това искане е несъстоятелно — отсече по телефона и ме огледа в късия ми копринен халат. — Могат да се вземат алтернативни решения. Да насочат вниманието си към онези аспекти, които търпят промени.

Изпратих му въздушна целувка и се запътих към кухнята.

Докато приготвях кафето, се загледах към терасата, горичката и океана отвъд. Може би днес щяхме да отидем на плаж. Една част от него бе отделена само за нас. Засега единственото, което искахме, бе да бъдем заедно.

Тръпки ме полазиха по гърба, когато чух лапите на Лъки, който се движеше бързо по

дървения под. Сигурно следваше по петите Гидиън, защото го боготвореше. Съпругът ми също бе силно привързан към кутрето. Кошмарите му се появяваха все по-рядко, но когато се върнеха, присъствието на Лъки бе много полезно.

— Добро утро — прошепна Гидиън и ме прегърна.

Облегнах се на него.

— Мисля, че всъщност е следобед.

— Можем да се върнем обратно в леглото и да останем там до вечерта — измърка и зарови лице във врата ми.

— Не мога да повярвам, че още не си се отегчил от мен.

— Ангелчето ми, ако ти си отегчена, ще трябва да се постарая повече.

Потреперих, като си представих какво се крие зад думите му. Гидиън поначало беше

много енергичен любовник. Но откакто бяхме на меден месец, направо надминаваше себе си. Можех да се закълна, че отслабна и тялото му стана по-мускулесто само благодарение на физическите усилия, които влагаше в секса. А аз самата от години не бях харесвала тялото си толкова.

— С кого говори по телефона? — попитах.

Пое си дълбоко въздух.

— С брат ми.

— Наистина? Това не е ли третият ви разговор за последните три седмици?

— Не ревнувай. Ти си много по-секси от него.

Сръчках го с лакът.

Гидиън ми беше разказал за записките на Хю, както и че Крис е говорил с Кристофър. Не знаехме какво са си казали тогава. Споделеното по време на разговора щеше да си остане само между баща и син. Но каквото и да беше, Кристофър бе изпратил два имейла на Гидиън и вече трети път го молеше за съвет.

— Само по делови въпроси ли говорите?

— Да, но знаеш ли какви въпроси ми задава? Такива, на които вече знае отговора.

— А нещо лично?

Крис бе уверил Гидиън, че не е разказал на брат му нищо за изнасилванията, и съпругът ми нямаше желание да промени това. През годините Кристофър му беше нанесъл доста удари и Гидиън нямаше намерение да му прости просто така, освен ако той не му се извини.

Мъжът ми сви рамене:

— Пита дали се забавляваме… какво е времето… такива неща.

— Струва ми се, че по свой начин се опитва да ти подаде ръка — казах и смених темата: — Искаш ли да отидем на плажа?

— Бихме могли…

Обърнах се и го погледнах.

— Нещо друго ли имаш наум?

— Бих искал да чуя мнението ти по някои въпроси, преди да свърша с работата за днес.

— Добре. Само да си изпия кафето.

Усмихвах се, докато си приготвяхме кафе. После отидохме в кабинета на Гидиън и той включи лаптопа.

Образът на екрана казваше достатъчно. Придърпах си стол и седнах.

— Пак ли ще работим върху „Джен тен“?

Досега бях видяла десетина различни концепции за реклама. Някои от посланията бяха умни, други — твърде умни, а някои бяха съвсем обикновени.

— Изглаждаме нещата до последния момент — обясни Гидиън. Постави едната си ръка на облегалката на стола, а другата на бюрото, така че да ме обгърне с топлата си кожа и прекрасния си мъжествен аромат. — А имаме и съвсем нови идеи.

Прегледах ги и кимнах одобрително на повечето, но поклатих глава при една от тях:

— Тази не става.

— На мен също не ми харесва — съгласи се Гидиън. — Какво по-точно не ти допада?

— Мисля, че изпраща грешно послание. Сякаш прекалено заетата съпруга, майка и бизнесдама може да получи малко спокойствие само ако отвлече вниманието на семейството си с „Джен тен“ — казах и го погледнах. — Жените лесно се справят с различните роли в живота си. Да я покажем как се забавлява заедно със семейството си, как на нея самата ѝ е приятно да играе с „Джен тен“.

Гидиън кимна.

— Казах, че няма да повдигам въпроса отново, но като стана дума за различните роли на жената… още ли не съжаляваш, че напусна работа?

— Не, не съжалявам — отвърнах без колебание. — Но все пак искам да работя — поясних — и няма да се задоволя дълго да ти помагам за неща, за които не ти трябва помощ. Ще открием къде ми е мястото.

Изкриви устни и се усмихна кисело:

— Ценя мнението ти, иначе нямаше да те питам за него.