Силвия Дей - Кросфайър - цялата поредица

— Прочетох дневниците ти — казвам.

— Знам — отговаря ми съвсем небрежно.

Изпитвам гняв и озлобление, но ги избутвам встрани.

— Защо неми сподели миналото си по-рано?

— Исках да го направя — изрича и се обръща към мен. — Когато беше малка, възнамерявах да го направя някой ден. След това се случи… онова с Нейтън и ти трябваше време да се възстановиш от травмата. После срещна Гидиън. Все си мислех, че имам още време.

Знам, че не е съвсем вярно. Животът продължава. Човек винаги си намира извинение, за да почака още малко. Майка ми не е чакала момент, когато ще съм в състояние да приема постъпките от миналото ѝ, просто е чакала, докато може.

Само една силна жена би могла да направи подобен избор и да предприеме такива действия, за да защити сестра си. Почувствах се добре, след като научих, че е била такава, но най-хубавото беше, че разбрах причината да проявява слабост. Майка ми се е измъчвала заради миналото си.

Мисълта, че е убила Джаксън, я е преследвала, защото го е мразела до дъното на душата си и сее зарадвала, когато го е видяла мъртъв, макар да е изпитвала ужас от самото убийство.

Раздялата с баща ми, както и необходимостта да живее така, сякаш сестра ѝ не съществува, почти я бяха унищожили. Майка ми се бе разделила с две късчета от сърцето си и все пак бе успяла да продължи напред. Сега вече разбирах прекомерното ѝ желание да ме предпазва от всичко — не е можела да си представи, че ще оцелее, ако загуби и мен.

— Гидиън предложи да посетим Катрин, като се върнем — казвам ѝ. — Обмисляме да я преместим по-близо до нас, за да бъде част от живота ни.

Опитвам се да събера сили за тази среща, защото знам, че леля ми и майка ми са били близначки.

Майка ми ме поглежда и се усмихва тъжно.

— Ще се радва да те види. Години наред съм ѝ разказвала за теб.

— Наистина ли?

От дневниците научих, че мама рядко е успявала да посети Катрин, тъй като съпрузите ѝ са предпочитали да я държат близо до себе си. Можела е дай изпраща само писма и картички, тъй като имейлите и телефонните разговори оставят следи.

— Разбира се. Не можех да не се похваля с момичето си. Толкова се гордея с теб.

Очите ми се изпълват със сълзи.

Мама вдига лице към слънцето.

— Дълго време се гневях заради увреждането, което причиниха на Кати. Така и не получих обратно сестра си такава, каквато беше някога. Но после осъзнах, че собственият ѝ мозък я предпазва от спомена за онази страшна нощ. Тя не си спомня какво е преживяла. Сега мислите ù са много простички и се радва на всичко като дете.

— Ще се грижим за нея — обещавам ѝ.

Мама ми подава ръка и азя хващам.

— В къщите, построени на дърво, има ли шампанско? — пита ме.

Разсмивам се и стискам пръстите ѝ.

— Разбира се.

Събудих се постепенно, бавно се измъкнах от дълбините на съня и се върнах към действителността. Слънчевата светлина се процеждаше на петна през мрежата за комари, която обгръщаше леглото. Протегнах се и затърсих с ръка съпруга си, но той не беше до мен.

Открих Гидиън до прозореца на нишата, която използваше за кабинет, и видях, че говори по телефона. За момент просто го съзерцавах. Отиваше му да е рошав и небръснат — беше толкова невероятно секси, че не можех да го понеса. Освен това Лъки се беше изтегнал в краката му, което го правеше още по-сладък.

Гидиън не носеше нищо освен шорти, ципът им беше вдигнат, а копчето — разкопчано. Виждаше се, че под тях няма нищо. Откакто бяхме дошли тук на меден месец, май не беше слагал други дрехи. Имаше дни, когато единственото, което покриваше тялото му, беше собствената му пот. Тя изглеждаше и миришеше толкова секси, че правех всичко възможно да го изпотя още повече.

Що се отнася до мен, с изненада установих, че в багажа ми има значителен брой прави рокли без презрамки и почти никакво бельо. Във всеки един момент можех да се окажа наведена напред с вдигната нагоре рокля и да усетя, че съпругът ми прониква в мен с някаква част от анатомията си. От две седмици бяхме на меден месец и Гидиън вече бе обучил тялото ми да предусеща желанието му за секс. Можеше да ме възбуди за секунди и да задоволи и двама ни почти толкова бързо.

Усещането беше прекрасно, неутолимо сластолюбиво.

Между сеансите див маймунски секс прекарвахме времето си, като разговаряхме и правехме планове за живота след завръщането ни към цивилизацията. Гледахме филми и играехме карти, Гидиън ми помагаше да подобря уменията си. От време на време той все пак работеше, но тогава четях дневниците на майка ми. Необходими му бяха няколко дни, преди да се реши да ми каже за тях, но го направи в подходящ момент.