Силвия Дей - Кросфайър - цялата поредица

— Обичам те! — извиках така, че целият свят да ме чуе.

Гидиън ме остави на земята и ме целуна, докато останах без дъх. После допря устни до ухото ми и прошепна:

— Кросфайър.

Трудно ми беше да гледам как Ева се опитва да успокои Ричард Стантън, който бе бледа сянка на мъжа, с когото прекарахме уикенда в Уестпорт. Тогава той бе изключително жизнен и изглеждаше млад за годините си. Сега изглеждаше немощен и прегърбен, с превити от мъка рамене.

В огромния хол на Стантън всяка свободна повърхност бе покрита с букети от бели цветя, които насищаха помещението е аромата си. До тях бяха поставени множество снимки на Моника, запечатали най-добрите моменти от живота ѝ със Стантън.

Виктор седеше с Кари и Трей в друг кът на хола, встрани от централното пространство. Когато пристигнахме, за момент Стантън и бащата на Ева спряха и се вторачиха един в друг, Навярно всеки от тях се чувстваше засегнат, защото другият бе притежавал различна част от Моника. Виктор имаше любовта ѝ, а Стантън — самата нея.

Звънецът на входната врата иззвъня. Проследих с поглед Ева и Мартин, които отидоха заедно да отворят. Стантън не помръдна от дълбокото си кресло — беше изцяло погълнат от мислите си. Усетих болката му по-рано, когато ни отвори вратата, видимо се разтресе при вида на Ева.

Хубавото беше, че с жена ми отивахме на летището веднага след възпоменанието. В продължение на месец щяхме да сме далеч от града и от светлините на прожекторите. Надявах се, когато се върнем, Стантън вече да може да погледне дъщерята, която толкова много прилича на жената, която бе обичал.

— Крос.

Извърнах глава и видях Бенджамин Кланси. Погледът на Кланси — също като този на детектив Грейвс — показваше, че знае какво сторих, за да спася жена си от Нейтън Баркър. Но за разлика от Грейвс, Кланси ми беше помогнал да прикрия следите си. Манипулирал бе местопроизшествието така, че да изглежда, сякаш има връзка с друго престъпление, а вината да падне върху мъртъв човек, който бе заплатил с живота си за собствените си престъпления и не се налагаше да плаща за моето.

Вдигнах вежди в мълчалив въпрос.

— Трябва да поговорим — заяви Кланси и направи знак към коридора зад гърба ми, без да чака съгласие.

— Добре, ти води.

Последвах го в библиотеката и огледах полиците с книги, които покриваха стените.

Това беше мъжко помещение. Миришеше на кожа и хартия, а преобладаващите цветове бяха кафяво и тъмнозелено. Оформени бяха четири къта за сядане, барът бе добре зареден и подканваше гостите да се настанят удобно и да не бързат да си тръгват.

Кланси затвори вратата след нас и се настани в едно от двете кресла срещу незапалената камина. Аз седнах в другото.

Заговори без заобикалки:

— Госпожа Стантън ми остави изписани на ръка дневници, в които е описала живота си през последните двайсет и пет години, както и компютърни файлове със записки. Помоли ме да ги предам на Ева след смъртта ѝ.

Опитвах се да сдържа любопитството си и казах:

— Ще се погрижа да ги получи.

Кланси се наведе и подпря лакти на коленете си. Беше едър мъж с мускулести ръце и бедра. Носеше тъмнорусата си коса къса като военен, а в очите му проблясваше хладният смъртоносен поглед на голяма бяла акула. Но погледнеше ли към Ева, омекваше, а погледът му ставаше като на любящ по-голям брат, който иска да я предпази на всяка цена.

— Подбери най-подходящия момент, в който да ѝ ги дадеш — заяви. — А може и да решиш, че изобщо не е необходимо да ги вижда.

— Разбирам.

Значи трябваше да ги прегледам. Стана ми неудобно, като си представих какво предстои да направя.

— Освен това — продължи Кланси — вече имаш и нов финансов ангажимент, който ще трябва да поемеш от името на Лорън. Не е съвсем незначителен, но няма да ти е трудно да се справиш с него.

Изтръпнах, когато чух името, и продължих да го слушам още по-голямо внимание.

Кланси кимна и каза:

— Започнал си да се ровиш в историята ѝ, когато семейство Трамел почина.

— Но ти беше разчистил голяма част от информацията.

Това беше единственото, което със сигурност разбирах от разговора.

— Онова, което успях. Разрових се в миналото ѝ, когато връзката ѝ с господин Стантън стана сериозна. Попитах я директно и тя ми разкри това, което ще ти разкажа и аз и за което господин Стантън няма представа. Бих искал всичко да си остане така. Той беше щастлив. Нейната самоличност по никакъв на чин не го засяга, затова не е необходимо да узнава нищо.