Сильвия Дэй - Пеперуда в леда

— Всичко е истина, Рокси — отвръща тя. — Има някои неща, които не знаеше, но всичко, което знаеш, е самата истина.

Погледът на Тийгън за миг среща моя и се връща към приятелката й.

— Мисля, че сме се променили достатъчно и този път ще се получи. Не го очаквах. Когато Гарет ми писа и ме пита дали искам да опитаме да започнем от нулата, аз се съгласих само защото смятах, че дължа на Дейвид поне това. Бяхме толкова съсипани, когато се разведохме… някъде по пътя бяхме изгубили любовта си.

— Аз продължавах да те обичам — казвам твърдо и заставам прав до кухненския остров просто защото не мога да седя на място. — Съгласих се да се разведем, защото исках да си щастлива. Когато се срещнахме, ти вече беше минала през ада с Кайлър. Не исках да имаш чувството, че си се измъкнала от един провален брак, за да попаднеш в друг.

— Когато се съгласи без възражения, реших, че си приключил с мен — намръщва се тя.

Рокси гледа ту мен, ту Тийгън. Изглежда едновременно притеснена и смаяна, но мен не ме е грижа, че става свидетел на този така закъснял разговор. Самото й присъствие е подкрепа за Тийгън.

— Карахме се прекалено много — казвам и си спомням онези мрачни, болезнени времена. — Мислех, че след като не си щастлива, ще е най-добре да те оставя да си тръгнеш. Едва след като събрах мислите си, осъзнах, че правилното решение е било просто да положа повече усилия.

Тийгън ме гледа втренчено в продължение на една дълга минута.

— Аз ще тръгвам — казва Рокси и става. — С Майк много ще се радваме, ако ни дойдете на гости за вечеря утре. Заръча да ви предам, че прекалено отдавна не е правил пица.

— Супер! — отвръщам. Тя тръгва към мивката, но аз вземам чашата от ръката й. — Аз ще я измия.

Тя обхваща лицето ми с длани и ме целува по бузата.

— Обадете се, ако имате нужда от нещо!

С Тийгън гледаме след нея, докато излиза. После аз отивам до мивката, измивам чашата и я оставям на сушил ника. Подскачам от изненада, когато Тийгън ме прегръща през кръста, но после се отпускам в обятията й. Тя се обляга на гърба ми. Слагам ръце върху нейните.

— Какво следва сега? — шепне тя. Топлият й нежен дъх гали кожата ми.

— Хмм… Вечеря?

Тя ме пуска и аз се обръщам с лице към нея. Виждам толкова много от сина ни в чертите й, в жестовете, в смеха й. През последните няколко седмици осъзнах, че той още е с нас по един или друг начин.

— Аз ще сготвя — предлага тя.

Усещам, че и последните следи от напрежение в мен се отцеждат.

— Така ли?

— Ще направя спагети. Винаги си харесвал спагетите ми.

— Така е, нямам търпение да ги опитам отново.

Думите са твърде слаби, за да предадат нетърпението ми. Да имам възможност да преживея нещо от миналото, било то и толкова просто като любимо ястие, което тя приготвяше за семейството ни, е нещо, за което жадувах толкова дълго, че се превърна в болезнена празнина вътре в мен.

Ръцете й леко се плъзгат нагоре-надолу по моите.

Тийгън оглежда изображенията, които ги покриват.

— Това сигурно е боляло — отбелязва тя.

— Първоначално това беше целта.

Вдига поглед към мен.

— Мисля, че татуировките ти са много секси.

— Радвам се да го чуя — отвръщам. По тялото ми се разлива топлина, която можеше да се конкурира с тази на скоча.

— Означават ли нещо?

Кимвам.

— Лабиринти са. Единият започва и свършва при сърцето ми, другият започва и свършва при китката ми, където се усеща пулсът.

Очите й се разширяват, погледът й следва извивките и ъглите на изображенията.

— Дейвид беше жизнената ми енергия — обяснявам аз. — Ти си сърцето ми. Каквито завои и преврати да направи животът, всичко започва и свършва с нас двамата.

В очите й блесват сълзи, но не потичат.

— Ще ги проследя и двата — казва тя с дрезгав от вълнение глас. Хваща ръката ми за опора и се повдига на пръсти, за да ме целуне.

— Може да отнеме известно време — посочвам. — Вероятно години.

— Никъде няма да ходя.

Тийгън отпуска глава на гърдите ми.

— Обичам те — казвам.

И пак — думите са твърде семпли, за да опишат силата на емоцията, която изпитвам.

— Аз те обичам повече — отвръща тя.

— Това напълно ме устройва — шегувам се.

Облягам се на мивката, придърпвам Тийгън между краката си и я притискам към себе си. Ще я държа близо до себе си до последния си дъх.

— Стъпка по стъпка, нали? — казва тя тихо.

— Да, докторке. Ще го направим точно така — стъпка по стъпка.

Коктейл „Мимоза“ е алкохолен коктейл от шампанско и портокалов сок. — Б.‍пр.‍