Сильвия Дэй - Пеперуда в леда

Облягам се на него.

— Как успяваш с всеки изминал ден да си все по-секси и все по-банален?

Намига ми.

— Всеотдайност, докторке. И природен талант.

По-късно отиваме до кулата „Спейс Нийдъл“, снимаме се на пейките от плексиглас на реновираната панорамна тераса, после разглеждаме музея на поп културата в Сиатъл, където прекарваме най-много време при изложбата за Принс. Оттам тръгваме към външните площи на „Сиатъл Сентър“ и попадаме на полски фестивал в амфитеатъра.

На сцената двойки в цветни национални носии танцуват на фона на весела музика. Около поляната има будки за закуски, на тревата хората са насядали на одеяла за пикник и на сгъваеми столове, има и специално обособена бирария. Забелязвам творчески кътове за деца, продавачи на тениски и сувенири, арт зона и какво ли не още.

— Хайде да пийнем по нещо! — предлага Рокси и поглежда към бирарията.

Тръгваме към бялата дървена ограда, която обозначава мястото, и намираме свободна маса до един рекламен чадър на полска бира. Двете с Рокси сядаме.

— Ще си взема една бира — обръща се Майк към Рокси. — Ти искаш ли? Или вино?

— Вино звучи добре.

Гарет ме поглежда въпросително.

— Искаш ли вода или сода?

— Ами… — поколебавам се с усмивка. — Мисля и аз да пия чаша вино. Шардоне, ако има.

Рокси плясва с ръце.

— Внимавай, Гарет! Сега ще се развилнее.

Той се усмихва.

— Няма проблем, мога да се справя.

Когато мъжете се отдалечават, Рокси грабва ръката ми и се навежда към мен.

— Добре, Майк ми каза да не го мисля, но не мога да не те питам — за брак ли си говорехте в галерията на Чихули?

Стрелвам я с поглед.

— По абстрактен начин. Недей да се вълнуваш много!

— О, боже! — възкликва тя и в очите й избиват сълзи. — Толкова се радвам за теб! Толкова се радвам и за двама ви!

— Рокси, какво казах току-що? Не сме сгодени. Всичко си е както преди.

— Но това е очакваният развой на нещата. И толкова ме радва! Като се сетя какво е преживял този човек и че е намерил жена като теб… Сещам се и за мъжете, с които се опитвах да те сватосам. — Тя скрива лицето си с длани и се разсмива колебливо. — Толкова си била права да чакаш Гарет да се появи!

— Рокси, стига! — Не успявам да се сдържа и също се разсмивам. — Майк ще откачи, ако види, че плачеш.

— Знам. — Започва да рови в чантата си и измъква пакетче носни кърпички. — Какво да ти кажа? Безнадеждна романтичка съм.

— Какво става тук? — пита Майк, който се връща с чаша вино в едната ръка и бира в другата. Поглежда към жена си и носните кърпички в ръката й. — Какво има?

— Алергията ми се обажда, това е. Шегувах се с Тийгън, че ще се напие.

Гарет сяда до мен, оставя питиетата ни на масата и отпуска топлата си ръка на бедрото ми.

— Спаси ме, моля те!

Той се ухилва.

— Работя по въпроса.

Изпивам само една чаша вино, но след година въздържание съвсем съм изгубила тренинг. Чувствам се леко замаяна и е толкова лесно да се смея на всичко. Рокси, Майк и Гарет си вземат по две питиета, но съм сигурна, че са много по-трезви от мен.

После продължаваме разходката. Гарет ме държи за ръка и се усмихва снизходително. Спираме да си купим сладолед от една количка, продължаваме напред и се озоваваме при „Международния фонтан“ 6 6 „Международният фонтан“ (International Foutain) в „Сиатъл Сентър“ е фонтан скулптура, проектиран от японските архитекти Казуюки Мацушита и Хидеки Шимизу през 1961–62 г.‍ — Б.‍пр.‍ . Музика и детски смях се конкурират с шума от пръскащата вода.

Самият фонтан е разположен на обширна поляна и представлява сребърна полусфера в центъра на огромна купа.

Хората седят по ръба на купата, както и по-надолу, по наклона на страните й. Деца и възрастни се веселят сред струите вода, някои по бански, други напълно облечени.

— Много обичам това място — отбелязва Рокси и се усмихва под слънчевите си очила тип котешки очи. — Сякаш винаги е пълно с щастие.

Повежда ни към ръба, сяда и протяга крака надолу към фонтана. Майк тръгва след нея.

Поглеждам напрегната към Гарет.

— Добре ли си?

Той кимва. В слънчевите му очила се отразяват играещите във фонтана деца.

— Добре съм.

Подава ми ръка, за да не падна, докато сядам, и на свой ред сяда до мен. Хапваме сладоледите си. Музиката, която звучи наоколо, ми е непозната и затова мога да я понеса.

Гарет непрекъснато слуша музика, докато работи, и аз лека-полека започнах отново да свиквам. Все още има моменти, в които определена песен ми навява болезнен спомен за някое място или събитие, но и в това отношение имам напредък.