Сильвия Дэй - Пеперуда в леда

— Липсваше ми — казва той дрезгаво.

— Ти ми липсваше повече.

Той се усмихва триумфално.

— Добре. Искаш ли да караш?

— Не. Това чудо ме плаши. Защо голям градски джип като този се движи като състезателна кола?

Гарет плъзва куфара си в багажника и натиска копчето, което автоматично го затваря.

— Петстотин и десет коня и осемцилиндров У-образен двигател с двойно турбо.

— Това е откачено — промърморвам и тръгвам след него към мястото до шофьора. Той ми отваря вратата и нежно ме шляпва по дупето, докато се качвам.

— Харесва ми как ти стоят тези дънки, докторке. Много ми харесва!

Усмихвам се, доволна, че е забелязал. След като започнахме да правим секс, си направих абонамент в един сайт за стайлинг и първата ми кутия с дрехи пристигна, докато той беше в Ню Йорк. Вече имах поне два тоалета, подходящи за излизане. Това си е постижение и му се радвам.

Той натиска един от бутоните на шофьорската врата и изчаква, докато седалката му се спусне надолу и по-далече от волана, така че да има място да се качи. Наглася страничното огледало и поглежда към мен.

— Накъде да карам?

— Гладен ли си?

— Мда — той ме оглежда обстойно. — Но бих могъл и да хапна нещо.

Поклащам глава и се разсмивам, с всеки изминал ден ми става все по-лесно да го правя.

— Това беше ужасно!

— Но все пак ти хареса — отбелязва той. Обръща се назад и започва маневра, за да изкара рейндж роувъра от хаоса на на спрелите коли, чакащи пътници. Летището остава зад гърба ни. — Сега накъде?

— Яде ли ти се мексиканско?

— Винаги ми се яде мексиканска храна.

— Има едно място наблизо — в Туквила, с много добри отзиви, или едно друго във Федеръл Уей, по-близо до къщи. Ходила съм там, хубаво е.

— Тогава нека отидем в Туквила и да опитаме нещо ново.

— Добре. Продължавай по магистрала 518.

Той се престроява в другата лента, пресята се над централната конзола и ме хваща за ръката.

— Твоята работа как мина?

— Добре. Рокси беше във вихъра си. Ева отлетя за Ню Йорк с частен самолет същия следобед. Сериозно се замислих дали да не отида с нея и да те изненадам.

— Защо не го направи?

— Защото нямаше да пристигнем преди единайсет вечерта, а аз не знаех дали ще си на афтърпартито, или може би на късна вечеря с приятели — вдигам рамене. — Не исках да развалям плановете ти.

— Нямаше да имам нищо против, Тийгън. Ни най-малко.

Изпреварва ни кола с висока скорост и после безразсъдно минава пред нас, за да се качи на лентата в посока юг.

— Видях някои от снимките, които бяха публикувани — поглеждам към преплетените ни ръце. — Татяна Черлин е била там.

— Беше, да. Тя ми е приятелка.

— Рокси ми каза, че Татяна е била с теб, когато си се нанесъл.

Следва миг на мълчание.

— Чувствам се като в засада — казва той и си поема дълбоко дъх. — Тя е приятелка. Никога не е била повече от приятелка и никога няма да бъде повече от това поради силно очевидната причина, че съм влюбен в теб и в този живот това няма да се промени.

— Гарет…

Не мога да изрека нито дума. Цялата съм пулсираща смесица от изненада, щастие и страх. Стискам силно ръката му.

— Запознах се с нея в една група за подкрепа на родители, загубили дете — започва той. — Още бях много объркан, а тя се бе борила с това от години. Разговорите с нея ми помогнаха да осъзная, че с времето ще стане по-лесно и че накрая ще се науча да живея с болката.

— Радвам се, че е била до теб тогава — казвам го съвсем искрено. Мисля, че той го разбира, защото усещам напрежението му да отслабва. — Иска ми се аз да бях до теб.

Поднася ръката ми към устните си и я целува.

— Сега сме тук. Заедно. Само това има значение.

— Притеснява ли те, че не можеш да говориш с мен за Дейвид?

За миг Гарет запазва мълчание. После казва:

— Нека обърна въпроса, преди да отговоря. Теб притеснява ли те, когато говоря за Дейвид?

— Не. Просто… Аз не съм по говоренето. Добър слушател съм, но имам усещането, че не е редно ти да споделяш лични неща, а аз не. Притеснявам се, че това е проблем — признавам.

— Че имаш нужда, която аз не мога да задоволя.

Палецът му гали кожата на ръката ми.

— В Ню Йорк се видях с терапевта си. Много неща се случиха за последните няколко месеца — преместих се, започнах пак да рисувам, намерих те. Имах усещането, че трябва да се отчета.

Посочвам отбивката, която трябва да хванем, и той се престроява.

— Има неща от предишния ми живот, които ми липсват, не само Дейвид — казва той тихо. — Но има и неща, които се случват сега между нас, които ме правят по-щастлив от всякога. Понякога се чувствам виновен от това.