Саша Грей - Обществото на Жулиет

Това, което не знаех тогава, бе, че тя вече бе чукала Маркъс.

И в онези редки случаи, когато Маркъс гледаше към мен, или поне така ми се искаше да вярвам, това не е било вярно.

Гледал е право през мен.

Към нея.

— Виждаш ли задника ми в огледалото?

Това казах на Джак в опит да привлека вниманието му.

Той се излежаваше на леглото една вечер, малко след началото на есенния семестър, и четеше някакъв доклад или нещо подобно.

Бях излязла от банята и лежах гола по корем на леглото, подпирайки се на лакти, за да мога да го виждам. Разголвах се пред него така, както Бриджит Бардо се показваше пред отчуждения си съпруг Мишел Пиколи в „Презрение“. Говорех на Джак с реплики от филма, за да видя как ще реагира.

Обичах да играя тази игра. Не да подлагам на изпитание любовта му, а да проверя желанието му към мен.

Той вдигна глава към огледалото за миг, каза „да“ и отново се зачете в папката в ръцете си.

Но нямаше да се отърве толкова лесно.

— Харесва ли ти това, което виждаш? — попитах аз.

— Какво? Естествено — отвърна той, без дори да откъсне поглед от страницата.

— Задникът ми изглежда ли дебел?

— Имаш прекрасен задник.

— Но дебел ли е?

— Имаш прекрасен, дебел задник — погледна ме той: погледна към мен, не към задника ми, усмихна се и се зачете отново.

— Ами бедрата ми?

Пресегнах се и разтресох бедрата си, точно под дупето си, като разтворих леко двете бузи, за да зърне малкото ми розово котенце зад тях.

— Добре са си — каза Джак. Този път дори не ме погледна.

— Това ли е? — попитах аз. — Просто „добре са си“?

— Какво искаш да кажа? — попита ме той.

Можех да му подхвърлях реплики от филми като въпроси, но нямаше да му дам и отговорите.

— Изглеждат ли дебели? Като дънери на дървета?

— Изглеждат чудесно — каза той.

Каквото и да четеше, явно бе потънал дълбоко в него — така, както исках да потъне в мен.

Преобърнах се по гръб, свих рамене и хванах гърдите си в шепи, като ги повдигнах нагоре и ги поразтърсих малко.

— Какво предпочиташ — казах аз — гърдите или зърната ми?

Все още бях затоплена от душа и ареолите ми бяха розови и заоблени. Докоснах и пощипах зърната си с палци, докато усетих, че щръкват.

— Едното не върви ли задължително с другото? — каза той, без да показва ни най-малко интерес.

— Все пак избери — казах аз.

— Какво, трябва да избирам между зърна без гърди или гърди без зърна? — разсмя се той.

— Да — казах аз, — ако трябва да избираш между напълно плоско момиче и такова, което има толкова големи цици, че зърната им почти не се виждат.

— За теб и за някое друго момиче ли говорим? — попита той. После обаче реши, че не иска да чака отговор, и каза: — Твоите ми харесват такива, каквито са.

Проклет да си, Джак. Обърни ми внимание! Виж какво имам за теб! И можеш да го имаш веднага, безплатно. Никакви ангажименти.

Колкото по-малко внимание ми обръщаше, толкова по-детински и нелепо се държах аз.

— Мисля да се обръсна отдолу — казах, плъзгайки пръсти в къдравите кестеняви косми, които покриваха венериния ми хълм.

Казах го, защото знаех, че това няма да му хареса — напълно обезкосмените долу момичета го отблъскваха.

— Недей — отсече той.

— Защо не?

Опитвах се да бъда предизвикателна. Всичко, което би провокирало някаква реакция в него. И се получи.

Джак ме погледна с досада. Не каза нищо, но и нямаше нужда, защото след като вече бях привлякла вниманието му, реших да го раздразня още повече.

— И все пак може и да го направя — казах аз, стараейки се да звуча колкото се може по-равнодушно.

— Недей — повтори той с тон, който казваше, че това не е нещо, което подлежи на обсъждане. И че иска да го оставя на мира.

Протегнах ръце над главата си, после се обърнах на една страна само за да му откажа удоволствието да се наслаждава на гърдите и на моя кестеняв храсталак, който той обичаше. Исках да вижда само дупето ми. Лежах там, преструвайки се, че го пренебрегвам. Сякаш на него му пукаше!

Струваше ми се, че напоследък отношенията ни бяха все такива.

Никакво общуване. Никакъв секс.

Напълно разбирах защо Джак работи толкова упорито през цялото лято в предизборната кампания на сенатора, а сега, след началото на есенния семестър, имаше още повече работа. И още по-малко време за мен. Все по-рядко се случваше и да го вземам от офиса. Но ми бе трудно…

Джак може и да е много забавен, в известна степен. Поне преди беше такъв. Но сега, колкото и да се стараех, не можех да предизвикам интереса му и да го накарам да лудуваме. Не успявах да го накарам да ме чука. Не че не правехме секс или че той не бе добър, когато го правехме. Наистина бе добър. Джак бе чувствителен, грижовен, внимателен и мил — всичко, което е необходимо на един добър любовник — и преди него никой мъж не ми бе доставял такова удоволствие в леглото. Но някак си все ми се струваше недостатъчно, защото аз наистина бях луда по него.