Саша Грей - Обществото на Жулиет

„Те са като най-меката копринена козинка. Иска ми се да се скрия в нея.“

Пъха пръстите си сред къдравите кичури на пубиса ми, палецът му изследва вътре, плъзга се и се притиска към клитора ми. Овлажнявам на мига от докосването му.

Заравя лице между бедрата ми. Премятам краката си ма раменете му, намествам ги на гърба му, придърпвам го към мен.

Пръстите му продължават да ровят из окосмението ми, палецът му притиска срамните ми устни, езикът му се плъзга вътре. Усещам топлия му дъх и устните му, които засмукват моите там долу. Разтварям се за него. Искам той да потъне по-надълбоко.

Разрошвам косата му, притеглям го към мен, като извивам гърба си и повдигам бедрата си.

Той прониква в мен. Простенвам и го стискам по-силно.

Той завърта пениса си вътре, играе си с мен.

Пъшкам от наслада, силно, защото искам да знае колко добре ме кара да се чувствам. Всичко е в движението. И в откриването на точното място.

Онова място.

Точно тук.

Не спирай.

Не се отказвай, докато не измина целия път.

Позволявам му да ме поведе до края.

Джак бързо заспива до мен, но аз продължавам да си представям езика му вътре в мен, как ме подкарва по магистралата до екстаза. Представям си езика му, но всъщност пръстите ми вършат цялата работа. Понасям се бясно напред по скоростната лента, завивам и усещам, че наближава.

Ето го, идва.

Тялото ми се сгърчва, тласък след тласък.

Извиквам името му, но той не ме чува.

Седях в залата и чаках Анна да дойде. Но тя не идваше.

Единственото нещо, което Маркъс не понасяше, бяха студентите, които закъсняваха. Ако някой влезеше по-късно в залата, той започваше с целия унизителен ритуал по засрамването му, така че това никога повече да не се случи. Спираше да говори в мига, в който чуеше, че вратата се отваря. Дори не довършваше изречението си, млъкваше по средата на сричката, обръщаше глава и се втренчваше във вратата, очаквайки студентът да влезе в залата. Докато той се промъкваше вътре и се опитваше да си намери място сред пълните редове, каменният поглед на Маркъс не се откъсваше от него и личеше, че е толкова бесен, че от ушите му още малко и ще излезе пара. Но все пак бе сладък, защото има онези невероятни трапчинки — тъмна коса и трапчинки — и всъщност изглежда, че се усмихва дори когато е ядосан.

Закъснелият студент намираше някакво място и сядаше, изваждайки бележника и химикалката си пред себе си, но унижението не свършваше. О, не.

Маркъс продължаваше да мълчи, приведен над бюрото си, като се взираше в бележките си кошмарно дълго време. Сякаш чакаше някой да издаде звук, да го предизвика, да му даде повод да избухне. Но всички знаеха какво може да последва и никой не помръдваше.

Седяхме и пазехме тишина, колкото бе нужно, и когато той усетеше, че е измъчвал групата достатъчно — някой път минаваше повече време, друг път по-малко, едва тогава продължаваше лекцията си, като започваше от същата сричка, на която бе спрял преди това.

Анна винаги закъсняваше. Не бе пропускала лекция, но никога не пристигаше по едно и също време. Можеше да е тъкмо когато Маркъс бе започнал да говори или пък по средата на часа. Днес не бе по-различно. Анна пристигна четеридесет и пет минути по-късно, по-малко от десет минути преди края, тъкмо когато почти се бях отказала, че ще я видя. Тя влезе с валсова стъпка, без да й мигне окото. Миркъс я погледна, видя я и после продължи да говори, сякаш нищо не бе станало. Така ставаше винаги когато Анна закъсняваше.

И аз винаги се чудех защо тя получава такова специални отношение.

Затова днес я попитах.

С Маркъс имаме уговорка — каза Анна. — Аз правя нещо за него и той прави нещо за мен.

Така се свързахме с Анна — чрез Маркъс. Нашата обща мииия. Моята тайна. Нейният любовник.

Каква уговорка? — казах аз.

Ами… — започна тя — нека го кажем така. Маркъс има специални нужди…

Зачудих се колко ли специални можеха да бъдат нуждите му? Дали Маркъс караше Анна да ближе топките му, докато той прави анализ на „400-те удара“ на Трюфо от N59 г.? Или пък я чукаше отзад, докато цитира реплики от книгата „Какво е това кино?“ на Андре Базен? Дали обичаше тя да си пъха кутрето в ануса му, докато той обсъжда плюсовете и минусите на теорията на унижението?

Нямах търпение да ми каже. Имаше толкова много подробности, които исках да сверя с фантазиите си за начина, но който Маркъс го правеше. Мислех си само, че реалността може би ще се окаже много по-добра и от най-дръзките ми представи.