Саша Грей - Обществото на Жулиет

Маркъс, както казах, си нямаше и идея какво става. Според него аз навярно бях обсебена от лекцията му. Не че не се интересувах от темите, за които говореше, или не го слушах. Чувах всяка негова дума и същевременно бях напълно разсеяна. Мога да върша няколко неща едновременно.

Маркъс говореше за Кинси и за заключението в неговото основополагащо проучване на секса, че жените не реагира! на визуални стимули по същия начин както мъжете, а понякога и изобщо не се повлияват от тях. Хъм, не бях съгласна. А ако Маркъс знаеше как ми влияе, и той щеше да се разграничи от твърдението на Кинси.

После премина плавно от Кинси към Фройд — още един нерверзник със странни идеи за женската сексуалност — и вече направо ме възпламени.

Написа с големи букви КАСТРАЦИЯ на бялата дъска. после добави ЗАВИСТ КЪМ ПЕНИСА. Подчерта ги два пъти и ги повтори на глас за по-голям ефект. И ако си мислите, че с тези думи е убил сексуалната ми фантазия за него, много грешите.

Виждате ли, Маркъс има глас като кафява захар — нежен, дълбок, плътен. Каквото и да кажеше, ме побиваха тръпки. Но думите, които ме вълнуваха най-много, обикновено бяха тези, в които има най-малко секс. Думи, които звучат студени и научно, но когато Маркъс ги произнасяше, те сякаш ставаха мръсни — по един интелектуален начин.

Ето някои от тези думи.

Низост.

Катарзис.

Семиотика.

Сублимация.

Триангулация.

Реторика.

Уртекст.

И накрая, но определено не на последно място, абсолютният ми фаворит, думата, която властва над всички останали.

Хегемония.

Когато Маркъс говореше, спокойният му авторитет ме запленяваше с такава сила, че бях готова да направя почти всичко, което той би поискал от мен.

Затова, щом каза „завист към пениса“, аз чух как той всъщност ме моли, настоява или заповядва: „Моля те, чукай ме“.

И макар да не погледна в моята посока, знаех, че говореше само и единствено на мен.

Само на мен.

Увлечението ми по Маркъс нямаше нищо общо с Джак. Обичах Джак, никого другиго. Това бе само забавление, малък романтичен епизод, за който си фантазирах, за да запълвам времето си в учебните часове. Фантазията за преподавателя, властовата фигура на бащата, която отлита в мига, в който звънне звънецът за края на лекцията.

Не стигаше по-далече.

Гледах към жилавите ръце на Маркъс и към мускулестите му издължени крака и си представях какво ли ще е да са обвити около тялото ми, около цялото ми тяло, така, как-то паякът държи пленената муха на едно място, докато се кани да я изяде. Исках да бъда пленена от Маркъс, да бъда погълната от него по същия начин. Чудех се дали той може да се чука толкова добре, колкото говореше за психоанализа, семиотика и разни теории на известни хора.

Въпросът остана да виси във въздуха неизречен.

Отговорът дойде неочаквано някъде зад мен, прошепнат заговорнически.

— Тоя е луд.

Обърнах се и погледнах право в чифт светли, почти искрящи зелени очи; под тях видях плътни, чувствени устни, извити в кокетна усмивка. Така се срещнах с Анна. Наведена към мен от задния ред, шепнейки в ухото ми точно пред погледа на Маркъс.

Познавах я, естествено. Беше от моя курс: руса, дребна и съблазнителна; суперсекси; момиче, след което сигурно всички са се обръщали още от гимназията. Тя бе момичето, с което всички момичета искат да са приятелки, а всички момчета — да чукат.

Възпитана съм като католичка и са ме учили, че не бива да мислим за секс, нито да изпитваме удоволствие от него. Едва след като започнах да излизам с Джак, дълго време след изгубването на девствеността си, спрях да се чувствам объркана и притеснена и започнах да се наслаждавам на секса.

Анна изглеждаше като човек, който никога не е имал такива задръжки. Тя умееше да флиртува, държеше се свободно, естествено, на лицето й винаги имаше усмивка. Погледнах я и видях някой, който се чувства добре в тялото си, наясно е със сексуалността си и с властта, която има. Тя ме заинтригува.

Случвало ли ви се е: срещате някого и от първата секунда, в която го погледнете, от мига, в който той ви проговаря, да знаете, че сте приятели?

Така се почувствах с Анна, когато тя каза „тоя е луд“. Сякаш чух собствения си глас, сякаш тя знаеше точно какво си мисля. Анна ме разбираше.

— Откъде знаеш? — прошепнах аз.

— Откъде да знам какво? — попита тя.

— Че си падам по Маркъс.

— Очевидно е — каза Анна. — Личи си по начина, по който го гледаш.

Така щеше да бъде с нас отсега нататък. Бяхме свързани с някаква тайна връзка.