Ласе Браун - Лейди КАЛИГУЛА

– Така ще бъде, богиньо моя! – обеща младият мъж и притисна ръцете ѝ към гърдите си. – Никога няма да забравя обичта ти и подкрепата ти пред цезаря.

– Добре... Разчитам на теб – каза Друзила и с жест му позволи да се оттегли.

– Довечера ще вечерям у родителите си в чест на Деня на раждането на слънцето – съобщи ѝ той. – Ако нямаш други заповеди, ще се върна за дежурството си утре рано сутринта преди началото на императорския съвет.

– Върви, Акилий! Кажи на родителите си, че императорската сестра ти е много близка.

Акилий я поздрави и излезе. Прислужницата се приближи, за да продължи обличането на господарката.

– Вземи тази кутия, Бризея – заповяда Друзила, като посочи дара на Акилий. Прислужницата беше горда галска робиня, около 25-годишна, с дълга кестенява коса. Бе се издигнала до сегашното си положение благодарение на вкуса си за дрехи и познанията си за етикета.

Бризея извади фибата от кутията.

– Прекрасно украшение, домина – отбеляза. – Смарагдите идеално подхождат на цвета на очите ви. – Опита се да закрепи накита отдясно в косата на принцесата, но господарката ѝ побутна китката на Бризея наляво.

– Не от тази страна... Тази вечер е специална – обясни Друзила и погледна останалите робини развеселено. Някои от по-младичките се изкикотиха и покриха устните си с длан. Обикновено по време на частни забави благородните римлянки оставяха къдриците си пуснати. Но Бризея не одобряваше повдигането на косите отляво с фиба и свободното им пускане отдясно. Ръката ѝ потрепна.

– Дай ми я – нареди Друзила и грабна фибата от пръстите на Бризея. Императорската сестра вдигна косата си отляво и постави украшението.

– Сигурна ли сте, че искате да се явите пред хора с тази прическа? – попита Бризея с унищожителен тон. Според нея беше напълно неподходящо една принцеса да подражава на лупите ("вълчиците", или римските проститутки), които се движеха по улиците с такива прически, за да покажат готовността си да даряват ласки срещу пари и да примамват клиентите в бордеите си.

– Сигурна съм, Бризея – отвърна Друзила хладно и решително. Главната робиня показа още по-голямо неодобрение, когато господарката ѝ взе малък съд с египетска боя за устни и начерви устата си с четка. Това беше дори още по-притеснително. Откакто преди петнайсет века египетските жреци са измислили боята за устни, тя винаги се е употребявала от жените, за да привлекат вниманието на мъжете – чрез начервените си устни показват способността и желанието си да правят орален секс, известен също така като изкуството на фелациото.

– Да не би да се каните да празнувате Деня на раждането на слънцето с братовчедка си Месалина? – попита саркастично Бризея.

– Не ти влиза в работата, Бризея.

Докато Друзила се чудеше дали да не грабне камшика и да накаже галската робиня за дързостта ѝ, в стаята се втурна красива прислужница малко под 20 години. Коленичи в краката на принцесата и я помоли да говорят насаме.

– Стани, Октавия – подкани я Друзила и махна с ръка на останалите да се оттеглят. Октавия се разтрепери. Сграбчи ръката на господарката си и я целуна.

– Домина... Тази вест няма да ви зарадва.

Друзила ѝ помогна да се изправи. Октавия беше избухнала в сълзи.

– Хайде, глупачке. Изплюй камъчето.

– Императорът... Имам предвид, че знаете за крал Тюдор от Британия, приятел и съюзник на Рим... Пристигна в града преди две седмици, за да подпише нов договор с императора.

– Знам. Какъв е проблемът?

– Става въпрос за кралската дъщеря.

– Русото бритско момиче, което яздеше коня на баща си на игрите ли?

– Да, домина. Казва се Ладиса, на галено я наричат Лейди. В страната си е национална героиня заради ездаческите си умения и победи.

– Добре, добре... И каква е лошата вест?

– В една от точките на договора крал Тюдор иска императорът да се ожени за дъщеря му.

Друзила притвори очи и погледна подозрително робинята си. Знаеше основните клаузи в споразумението, но изобщо не беше чувала за такова условие.

– Откъде го научи? – попита.

– Писарят, който е преписал едно от копията, ми е брат. Сметна, че трябва да знаете за тази клауза. Прибавена е към договора днес сутринта.

– Договорът подписан ли е вече от императора?

– Боя се, че да, домина.

Друзила блъсна Октавия и робинята се строполи на мраморния под, след което отвори туниката си и разкри крехкото си почти момчешко тяло, гладко избръснато под мишниците и на пубиса.

– Накажете ме, домина, заслужавам гнева ви – каза робинята и зачака да бъде нашибана с камшик.