Ласе Браун - Лейди КАЛИГУЛА

(2) Маккълоу, Колийн. Пръв сред римляните. Венец от трева. Любимци на съдбата. Жените на Цезар. Цезар. Войната с галите. Цезар. Рубикон. Издадени на бълг.: С., Плеяда, 1995-2002.

(3) Барет, Антъни А. Калигула – развалата на властта. Йейл Юнивърсити Прес, Ню Хевън, 1990.

(4) Светоний. Животописи на цезарите. Написана на латински около 100 г. сл. Хр., издадена на бълг: Дванадесетте цезари. С., Наука и изкуство, 1981.

(5) Дион Касий. Римска история (Romaike historia). 80 книги, написани на гръцки около 210 г. сл. Хр.

(6) Тацит. Анали. 16 книги – без 5 липсващи, написани на латински около 110 г. сл. Хр. (на бълг. е издадена само "Германия").

(7) Танахил, Рей. Сексът в историята. Скейърбъро Хауз, 1992.

(8) Оутс, Джоан. Вавилон. Теймс атр; Хъдзън, Лондон, 1979.

(9) Ферил, Артър. Калигула– императорът на Рим. Теймс атр; Хъдзън, Лондон, 1991.

– Дръпни изцяло дневните пердета – нареди Друзила, докато се наслаждаваше на елегантните си нови одежди в идеално излъсканите сребърни огледала на дрешника си.

С бърз жест с главата анцилата (прислужница, обикновено робиня), която се грижеше за гардероба на Друзила, предаде заповедта и четири момичета се затичаха към прозорците. Час преди здрачаване косите лъчи на слънцето позволяваха на високата принцеса, издънка на Юлиите, да разгледа по-добре дрехата си. Направена от няколко пласта син муселин, прихванат с малки златни верижки, тя разкриваше достатъчно от тялото ѝ и подчертаваше чувствените ѝ извивки, без да лишава потенциалните ѝ нови любовници от откривателската тръпка. Под пълните с възхита погледи на десетте млади робини, които ѝ прислужваха, тя прекара пръсти през къдравата си червена коса, повдигна я над раменете, навлажни месестите си устни и ъгълчетата на красивата си голяма уста. След това повдигна най-горния пласт на дрехата към гърдите и се залюля напред-назад, за да провери как меката тъкан се стеле по стройните ѝ бедра.

Друзила Юлия Октавия беше навършила деветнайсет през октомври тази година (Annum DCCXC ab Urbe condita = 790 година от основаването на Рим = 37 г. сл. Хр.) и се чувстваше като повелителка на целия свят. Беше не само пряка кръвна правнучка на първия римски император Цезар Август, умрял преди 23 години на 77-годишна възраст, но и любимата сестра на Гай Цезар Калигула Германик, предприемчивия млад мъж, който успя да наследи покойния им чичо Тиберий и да стане трети император на Рим само девет месеца преди да навърши едва двадесет и четири години. Официалната ѝ титла беше имперска принцеса и тя ѝ даваше почти толкова власт, колкото на брат ѝ, неин любовник от дванайсетата ѝ година.

В огромния дрешник в покоите на Друзила, намиращи се на третия етаж на императорския дворец, построен по средата на склона на Палатинския хълм с изглед към Циркус Максимус, съобщиха за пристигането на трибуна на преторианците Акилий Требелий. Той влезе, спря се почтително и поздрави сестрата на Калигула с официалния римски поздрав – повдигане на дясната ръка на 45 градуса със сочеща напред длан и плътно прибрани и изпънати пръсти.

– Аве, Друзила, светлина на Рим! – възкликна красивият атлетичен трибун. Тя се усмихна и му подаде ръка, за да я целуне. Акилий носеше безупречно впечатляващата си униформа с позлатен нагръдник и класическия си римски офицерски шлем с гребен. Изглеждаше горд с високата си длъжност на елитен личен гард на римските владетели. Прислужницата дискретно отстъпи назад. Знаеше, че мъжът от време на време е интимен с нейната домина и е назначен за трибун по нейно настояване пред новия император.

– Какви новини ми носиш, Акилий? – попита принцесата.

– Нося ти подарък за Деня на раждането на слънцето – отвърна трибунът и ѝ поднесе кожена кутия. Тя я отвори. Вътре имаше украсена със смарагди златна фиба за коса.

– Благодаря ти, скъпи. Прекрасна е – каза тя с гърления си чувствен глас, постави фибата до червените си къдри и я разгледа в огледалото.

– Тирейска е, от личните скъпоценности на Клеопатра, продадени миналия месец в Александрия – обясни Акилий. – Никоя жена на света не я заслужава повече от теб, моя разкъсваща сърцето ми красавице.

Друзила върна фибата обратно в кутията. След това прегърна трибуна и му позволи да я целуне леко по устните.

– Вече стана почти нундинум (римската седмица от осем денонощия, заключени между пазарните дни) откакто не съм те виждал насаме – прошепна той в ухото ѝ. – Кога ще намериш време за нас, Друзила?

– И това ще стане, Акилий – отговори младата принцеса и го притисна по-силно. – Бях ужасно заета с държавни дела, но искам да останеш мой приятел, винаги верен на мен.