Ласе Браун - Лейди КАЛИГУЛА

Като се има предвид, че първите пет книги са посветени на огромен брой важни военни кампании и събития от 23-годишното управление на Тиберий и че последните шест-седем книги отразяват последните 26 години и се занимават с постиженията на Клавдий, завоевателя на Британия, и с невероятните живот и политика на Нерон, съм се питал неведнъж: "Защо сериозен историк като Тацит е решил да напише пет книги за само четиригодишното управление на Калигула?"

И защо тези книги са изчезнали? Защо точно тези, а не други? Това съвпадение не е ли силно подозрително?

Както научаваме от Светоний, Калигула е бил луд и вманиачен по безсмислени начинания. Според Дион Касий този император не е завладял никакви земи, а само за кратко се появил с огромна армия от 250000 воини (!) на римския южен бряг на Ламанша с намерение да прекоси бурните води и да стъпи с легионите си на британска земя, но накрая променил решението си и се върнал в Рим.

Тогава?... Какво ли пък е описвал Тацит за "скучните" няколко години в толкова много книги от "Аналите"? Тук обикновено цитирам Алберт Айнщайн: "Въображението е по-важно от знанията."

Никой не може да ме убеди, че книгите на Тацит са изчезнали случайно. И никой не може да ме накара да повярвам, че като посвещава на краткото управление на Калигула същия брой книги като на пет пъти по-дългия, пълен със събития период на Юлиево-Клавдиевата династия, той е имал намерение да разкаже само същите смешки като своя съвременник Светоний? Това струва ли ви се достоверно?

В романа си предлагам своята версия за първите 12 месеца от дейността на Калигула като император на Рим, както и епилог, който обобщава историческите събития, задвижени по време на тези 12 месеца. В този контекст съм отделил изключително внимание на конфликта между блестящия свободомислещ потомък на Юлиите, който става римски император на двайсет и четири години, и така наречените бони – опонентите на революционната му политика, изпълнени със завист към личния му успех сред римляните. Те както обикновено създали конспирация за убийството на великия човек, за да прикрият собствената си незначителност. Ще видим как Калигула се справя с тях.

Исторически фигури като обичаната му сестра, великолепната червенокоса Друзила (на 19 години), по-малките им сестри Лесбия (на 13 години) и Агрипинила (на 14), заекващият им чичо Клавдий (на 47 години), братовчедка им, скандалната Валерия Месалина (на 17 години) – всичките те са пряко или косвено преплетени в еротично-политическия пейзаж на романа ми.

Историците също разказват за продължилото цял живот непоклатимо приятелство между Калигула и юдейския цар Ирод Агрипа (на 47 години), внук на Ирод Велики, за танца със седемте воала на племенницата на Агрипа Саломе (на 21 години), за неспокойните политически отношения между императора и неговия пълководец Невий Суторий Макрон (на 35 години), за чувствената афера между Калигула и съпругата на Макрон Ения Сабина (на 25 години). Ролите на всички тези герои се предопределят от точната им възраст (която понякога се различава от общоприетата), физическите им характеристики, вероятни пороци и предполагаема склонност към палавост.

Второстепенните герои като родителите на Месалина Домиция Лепида и Валерий Месала Барбат, баба ѝ Антония Старата (дъщеря на Марк Антоний и сестрата на Август – Октавия), чичо ѝ Гай Домиций Ахенобарб (син на Антония и предполагаем баща на бъдещия император Нерон) са също част от историята на Юлиево-Клавдиевата династия. За Сервий Сулпиций Галба, римския генерал и наследник на Нерон на трона, си позволих литературната свобода да го изпратя да командва римските легиони, разположени по германската граница две години по-рано от общоприетото.

Колкото до самата Лейди Калигула, свързах я с Ливия Орестила, млада жена, омъжила се за Калигула по времето, когато започва повествованието. Признавам, че малко съм поукрасил историята, като съм я направил главна героиня въпреки факта, че макар и да фигурира в историческите книги, животът и личността ѝ не са описани от нито един историк и тя си остава загадка. Запълних тази празнина, като пуснах на воля фантазията си и превърнах Ливия Орестила в римското име на млада бритска принцеса. Ще видите защо.

Датите на всички събития са общо взето исторически правдоподобни, доколкото това може да се каже за датите от античността. Моите съображения за разминаванията между римския и християнския календар са отбелязани в Приложение 1.