Ласе Браун - Лейди КАЛИГУЛА

Тъй като "Лейди Калигула" съдържа множество сексуални приключения, нарочно описани без никакво уважение към съвременния академичен морал, очаквам същата критика, каквато се е изсипала и върху Калигула от официалните моралисти на неговото време. Но ако някой се кани да ме атакува, че датите или възрастта на някои от героите ми не са верни, бързам да кажа, че познавам ВСИЧКИ истински събития, цитирани в историческата литература. Проблемът е, че понякога не съм съгласен с тях, и – повярвайте ми – никой академичен учен няма да успее да ме обори!

И накрая искам да кажа и няколко думи за моя език и за някои артистични свободи, които си позволих за по-голяма яснота.

За да придам на "Лейди Калигула" повече от атмосферата латинската античност, съм се спрял на синтактични конструкции и на лингвистичния подход на моя рожден френски и на италианския. Но тъй като в същото време исках да направя английския си привлекателен за младите хора, съм използвал някои съвременни псевдоними и изрази като "Окей", "Няма начин!", "Дивак!", "Без майтап!", "Супер!" и т.н., които може и да изглеждат странно в устата на древните римляни.

Използването на такива изрази заедно с описанията на на пръв поглед съвременна мода в голотата, като ботуши с високи токове и дантелено бельо, говори, че нарочно съм позволил на жаргона на времето ми да проникне в римската епоха, за да акцентирам върху очевидните връзки между историята, която разказвам, и съвременната американска политика и морал, които също представляват важен аспект от романа ми.

Опитвам се да балансирам тези импровизации с различни латински термини, за да задържа читателя в класическата епоха, но съм поставил превода в скоби веднага след латинските думи (вместо в бележка под линия), защото смятам, че е по-добре да се прочете значението им веднага, въпреки че понякога това забавя ритъма. По-задълбочено обяснение на някои от най-често срещаните изрази може да се намери в моя РЕЧНИК в края на романа.

В този контекст ще забележите, че използвам оригиналните римски числа, за да обознача годините (които също са последвани веднага от годините според днешния календар), а също така споменавам доста често римските наименования на някои дни като например календи (първия ден на всеки месец), нони (местещ се ден между петия и седмия ден на месеца, който аз пък фиксирах нарочно на деветия ден от месеца, тъй като нони звучи като латинската дума за девет), както и иди (добре известния и в съвремието петнайсети ден от месеца).

Една от най-важните лингвистични особености на текста е и използването на думата "бритски" вместо "британски". Смятам, че хората и предметите от Британия от римско време трябва да се наричат брити и бритски това, звучи по-древно от съвременните "британски" и "британци", които съвсем не са някогашните брити.

Позволих си и друга литературна свобода при описанието на часовете и минутите, като използвах съвременните им еквиваленти, които не са съществували по време на гръко-римската епоха. Но щях наистина да се затрудня, ако се бях придържал към римските часове, защото щеше да се налага непрекъснато да обяснявам дължината им в сравнение със съвременните понятия. Трудно би било и да предам на днешния читател усещането за време, без да използвам минутите. Намалил съм доколкото е възможно пълното осъвременяване на времето, като съм ограничил до минимум минутите и като съм посочвал, че часовете са преди или след зазоряване, пладне или залез, така както са били обозначавани от древните римляни.

Може би ще се заинтригувате от факта, че изобщо не съм употребил думите "романтичен" или "романтика". Въпреки че "Лейди Калигула" освен всичко друго е и любовен роман, и тези думи (романтика и романтичен) звучат много римски, те са се появили повече от 1000 години след Калигула в Прованс (някогашна римска провинция в Южна Франция). Те носят усещане за платоническа любов, която днес ми звучи не само отвратително клиширана заради използването ѝ за целите на цензурата, но и лишена от усещането за физическо напрежение и от трансгресивното значение на "истинската любов", която предполага, че хората се изпълват един друг и напълно притежават тялото, ума и душата на другия без оглед на конвенционалните изисквания и на желанието за обвързване или обществено одобрение.

Ласе Браун

Октомври 1999 година

(1) Грейвз, Робърт. Аз, Клавдий. Божественият Клавдий. Издадена на бълг.: С., Народна култура, 1972.