Кендар Блейк - Анна в рокля от кръв

– Не мисля, че има такова място – казвам аз. – Но ти можеш да тръгнеш с тях, Томас. Ти и Морфран може да ги вземете и да се покриете някъде. Ако вие двамата сте с тях, ще можете да ги защитите.

– Ами ти? Ами Анна?

– Той явно иска нас – свивам рамене.

Томас сбърчва нос, за да тикне очилата нагоре по носа си. Клати глава.

– Никъде няма да ходя. А и тук сигурно са точно толкова в безопасност, колкото и някъде другаде. Може да попаднат на престрелка, но поне не са сами като патици на отстрел.

Поглеждам го с обич. Изражението на лицето му показва чиста решителност. Томас съвсем не е смел по природа. Което прави смелостта му още по-впечатляваща.

– Ти си добър приятел, Томас.

Той се засмива.

– Да, мерси. А смяташ ли да ми споделиш плана си, който се очаква да ни спаси от изяждане?

Ухилвам се и поглеждам към колите, където Анна помага на майка ми с една ръка и носи цял стек минерална вода с другата.

– Всичко, което искам от вас с Морфран, е защитно заклинание, когато той се появи тук – казвам, докато продължавам да гледам. – А ако се сещате какво да направим, за да го примамим в капана, това също ще е от полза.

– Би трябвало да е лесно – отговаря той. – Има сума ти заклинания за призоваване на енергия. То е като да накараш някого, в когото си влюбен, да ти се обади. Майка ти сигурно знае десетки такива. Само малко ще ги променим. Може да използваме корда за защитен кръг. Можем също да модифицираме запечатващото заклинание на майка ти.

Веждите му са сключени, докато продължава да реди методи и изисквания.

– Ще свърши работа – казвам аз, макар че като цяло нямам представа за какво говори.

– М-да – казва скептично той. – Само трябва да ми намериш генератор за едно цяло и двадесет и два гигавата и токоизправител и сме в играта.

Смея се.

– Тома Неверни. Не бъди такъв песимист. Ще видиш, че ще проработи.

– Откъде знаеш? – пита той.

– Защото трябва да проработи.

Мъча се да държа очите си широко отворени, а главата ми вече започва наистина да пулсира.

Два фронта се оформят в къщата, която не е виждала толкова народ от... сигурно никога не е виждала толкова народ. На горния етаж Томас и Морфран ръсят линия от тамян на прах в края на стълбите. Морфран е извадил собствената си кама и рисува с върха на острието ѝ пентаграма във въздуха. Неговата не е и наполовина толкова яка като моята, която е затъкната в кожената ножница и провесена през рамото ми. Сега лежи на гърдите ми. Опитвам се да не мисля за това, което казаха Морфран и Томас. Това е просто предмет; няма добра или лоша природа сам по себе си. Няма собствена воля. Не е като да съм подскачал наоколо и да съм го наричал „безценното ми“ през всичките тези години. А колкото до връзката му с обиамана, със сигурност тя ще бъде прекъсната тази нощ.

Горе Морфран шепне и се върти бавно в кръг, обратно на часовниковата стрелка. Томас взима нещо, което изглежда като дървена ръка с протегнати пръсти, и мете с него горните стъпала, а после го оставя там. Морфран е приключил с песнопенията си; кима към Томас, който пали клечка кибрит и я пуска на пода. Стена от син пламък се издига на горния етаж и после се превръща в дим.

– Тук мирише като на концерт на Боб Марли – казвам, когато Томас слиза.

– Това е пачули – отговаря той.

– А каква е тази метла, дето прилича на ръка?

– Корен от зарасличе. Ще пази къщата.

Оглежда се наоколо. Виждам в погледа му, че прехвърля наум списъка със задачи.

– Всъщност какво правихте там горе?

– Оттам ще направим защитното заклинание – казва той и кима към горния етаж. – И там ще бъде подредена защитата ни. Ще запечатаме целия втори етаж. В най-лошия случай там ще се прегрупираме. Той няма да може да припари горе.

Въздъхва.

– Ами освен да почвам да рисувам пентаграми по прозорците – казва той.

От втория фронт започва да се чува дрънчене в кухнята. Там са майка ми, Кармел и Анна. Анна помага на майка ми с печката на дърва, на която ще се варят предпазващи отвари. Усещам и мирис на розмарин и лавандула – ще правят и лековити води. Майка ми е от типа хора, които „се готвят за най-лошото и се надяват на най-доброто“. От нея се очаква да измисли нещо, за да го примами тук – в добавка към моя номер с хвърлянето на пешкира.

Не знам защо и наум говоря в шифър. Това с „хвърлянето на пешкира“. Сам се чудя какво точно имам предвид. Това е термин от бокса – когато треньорът хвърли пешкира, значи иска да прекрати мача. Аз по-скоро смятам да сваля гарда, да се облегна на въжетата. Да симулирам. Да го накарам да мисли, че губя мача. Това е известната стратегия на Мохамед Али. Остави го да се приближи и после го свали на земята.