Кендар Блейк - Анна в рокля от кръв

Връщам поглед към сцената със смъртта на Анна, въпреки че не искам. Малвина съблича тялото ѝ и джавка команди към Елиас, който отива в кухнята и се връща с някакво одеяло от груба материя. Тя му казва да покрие тялото и той го прави. Вижда се, че той не може да повярва какво се е случило. После му казва да се качи горе и да донесе някоя друга рокля за Анна.

– Друга рокля? За какво? – пита той.

– Просто върви! – казва тя през зъби.

Той се втурва по стълбите толкова бързо, че се препъва. Малвина разгъва на пода роклята на Анна, която вече е толкова напоена с кръв, че е трудно човек да повярва, че някога е била бяла. После отива до килера в отсрещния край на стаята и се връща с няколко черни свещи и малка черна торбичка.

„Тя е вещица“ – съска Томас в главата ми. Проклятието. Всичко се връзва. Трябваше да се досетим, че убиецът е бил някакъв тип вещица. Но кой би помислил, че може да е собствената ѝ майка.

„Следи внимателно“ – насочвам вниманието си към Томас. „Може да ми трябва помощта ти, за да разбера какво се случва тук.“

„Съмнявам се“ – казва той.

Май и аз не вярвам, че ще остане нещо неясно в това, което виждам. Малвина пали свещите и коленичи над роклята, тялото ѝ се поклаща, докато шепне напевно някакви думи на фински. Гласът ѝ е нежен, както никога не е бил в живота на Анна. Свещите засияват по-ярко. Първо вдига тази отляво и после тази отдясно. Разтопен черен восък се разлива по напоения с червено плат. После тя се изплюва върху него три пъти. Напевите ѝ стават по-силни, но не разбирам нищо от думите. Опитвам се да запомня нещо, за да го проверя после в речник, и тогава го чувам. Томас. Говори тихо на глас. За момент не мога да разбера какво казва. Отварям уста да му кажа да млъкне, да му кажа, че се опитвам да слушам, но тогава ми става ясно, че той повтаря думите на Малвина на английски.

– Отче Хийси, чуй словата ми, заставам пред теб коленичила и смирена. Вземи тази кръв, вземи тази сила. Не позволявай на дъщеря ми да напусне тази къща. Храни я със страдание, кръв и смърт. Хийси, отче, боже-демон, чуй молитвите ми. Вземи тази кръв, вземи тази сила.

Малвина затваря очи, вдига ножа и прокарва острието през пламъците на свещите. По невероятен начин то се запалва, рязко и бурно. Тя забива ножа в роклята и в дъските на пода.

Елиас слиза по стълбите, носейки някаква бяла и чиста дреха – друга рокля на Анна. Гледа Малвина със страхопочитание и ужас. Очевидно е, че не я е виждал в тази светлина преди, а сега вече няма да посмее и дума да обели против нея от чист страх.

Светлина от огън се процежда през дупката в дъските, Малвина хваща ножа и с него бавно натъпква кървавата рокля към дълбините на къщата, докато продължава да шепне напевно. Когато и последната част от плата изчезва вътре, тя натиква целия нож след него. Светлината проблясва и после дъските се затварят. Малвина преглъща и внимателно духа свещите от ляво надясно.

– Сега никога няма да напуснеш къщата ми – прошепва тя.

Краят на заклинанието ни наближава. Лицето на Малвина избледнява като спомен от кошмар, става сиво и съсухрено като дъските, върху които тя уби Анна. Въздухът около нас губи цвета си и усещам как крайниците ни стават пак отделни. Разделяме се, кръгът се разкъсва. Чувам Томас да диша тежко. Чувам и Анна. Не искам да повярвам какво видях току-що. Чувството е нереално. Не мога да разбера как Малвина я е убила.

– Как е могла? – казва тихо Кармел и всички се поглеждаме един друг. – Беше ужасно. Никога повече не искам да виждам нищо такова.

Тя клати глава.

– Как е могла? Това е дъщеря ѝ.

Поглеждам Анна, все още покрита с кръв и черни вени. Тъмните сълзи са засъхнали по лицето ѝ; твърде изтощена е, за да плаче.

– Знаела ли е какво ще се случи? – питам Томас. – Разбирала ли е в какво я превръща?

– Не мисля. Или поне не точно. Когато призоваваш демон, не може да прецениш как точно ще се развият нещата. Просто казваш желанието си, а той решава как да го изпълни.

– Не ме интересува дали е знаела какво точно прави – изръмжава Кармел. – Беше отвратително. Беше ужасно.

Има капчици пот по челата на всички ни. Уил не е казал и дума. И четиримата изглеждаме като че ли сме изкарали дванайсет рунда с боксьор в тежка категория.

– Какво ще правим? – пита Томас, но не дава вид да може да свърши каквото и да било в момента.

Сигурно ще спи цяла седмица. Обръщам се и ставам. Имам нужда да си прочистя главата.

– Кас! Внимавай!

Кармел извиква зад мен, но не достатъчно навреме. Някой ме блъска в гръб и в същия момент усещам как една много добре позната тежест напуска задния ми джоб. Когато се обръщам, виждам Уил, изправен пред Анна. Моята кама е в ръката му.