Кендар Блейк - Анна в рокля от кръв

Правеше същото за баща ми. Той се връщаше, след като е убил нещо, което вече е било мъртво, а тя го целуваше по бузата и взимаше камата, толкова небрежно, както всяка съпруга би взела куфарчето на мъжа си. Двамата с него все се взирахме със скръстени ръце в дръжката, стърчаща от буркана със сол, като по този начин показвахме един на друг колко нелепо ни се струва всичко това. За мен това винаги е било като цитат от детска приказка. Сякаш е Екскалибур, забит в скалата.

Но баща ми нямаше нищо против. Знаел е в какво се забърква, като се жени за нея: красиво момиче с кестенява коса и венец от бели цветя около врата, което практикува Уика1. Тогава малко я излъгал и казал, че и той се занимава с нещо като Уика, защото не знаел как точно да ѝ обясни. Истината е, че баща ми трудно можеше да бъде определен.

Той просто обичаше легендите. Обичаше хубавите истории, приказките, които карат света да изглежда по-готин, отколкото всъщност е. Беше луд по древногръцката митология, откъдето идва и името ми.

С майка ми стигнали до компромис, защото тя пък обожава Шекспир – затова в крайна сметка се казвам Тезеус Касио. Като Тезей, убиеца на минотавъра, и Касио, обречения лейтенант на Отело. Според мен името си е направо тъпо. Тезеус Касио Лоууд. Всички ми викат просто Кас. Може би все пак трябва да съм благодарен – баща ми обичаше и скандинавската митология, така че можеше да се казвам и Тор, което щеше да е вече непоносимо.

Издишам и поглеждам в огледалото. Няма следи по лицето ми или по официалната ми сива риза, както нямаше и по тапицерията на шевролета (и слава Богу). Изглеждам нелепо. Облечен съм в панталон с ръб и риза с дълъг ръкав, все едно съм бил на някаква романтична среща, което всъщност беше поводът, който измислих за пред г-н Дийн, за да взема колата. Като излизах по-рано тази вечер, косата ми беше сресана назад и даже бях сложил малко гел, но след целия скапан зор сега е залепнала за челото ми на тъмни кичури.

– Побързай и си лягай, миличък. Стана късно, а утре ни чака още доста багаж.

Майка ми е приключила с ножа. Качила се е пак тихомълком и сега се е облегнала на рамката на вратата, а черната ѝ котка се увива около глезените ѝ, както отегчена златна рибка около пластмасово замъче в аквариум.

– Просто искам да мина през душа – казвам аз.

Тя въздъхва и се обръща.

– Успя да се справиш с него в крайна сметка, нали? – казва тя през рамо, сякаш едва сега се сеща.

– Да. Справих се с него.

Тя ми се усмихва. Усмивката ѝ е тъжна и замислена.

– Този път доста се забави. Мислеше, че ще приключиш с него преди края на юли. Сега е август.

– Оказа се по-упорит – казвам аз и дърпам една хавлия от закачалката в банята.

Мисля, че сме приключили разговора, но тя спира и се обръща.

– Щеше ли да останеш тук, ако не беше го намерил? Щеше ли да отложиш нея?

Замислям се за няколко секунди, просто нормална пауза в разговора, защото вече знам отговора още преди да е довършила въпроса си.

– Не.

Когато майка ми се обръща и си тръгва, аз хвърлям бомбата.

– Може ли да взема малко пари назаем за нови гуми?

– Тезеус Касио – изпъшква тя и аз правя гримаса, но уморената ѝ въздишка ми казва, че на сутринта няма да имам проблем.

Град Тъндър Бей в провинция Онтарио е следващата ни цел. Отивам там, за да я убия. Анна. Анна Корлов. Анна в рокля от кръв.

– Този път нещо те тревожи, нали, Кас – казва майка ми иззад волана на малкия камион, който сме взели под наем, за да си пренесем вещите.

Аз все ѝ казвам, че трябва направо да си купим едно камионче, вместо все да взимаме под наем. Вече загубих бройката за кой път се местим в търсене на поредния призрак.

– Защо така реши? – питам аз.

Тя кима към ръката ми. Не бях усетил, че барабаня с пръсти по кожената чанта, в която е камата на баща ми. С целенасочено усилие продължавам да барабаня в същия ритъм, все едно това няма значение. Искам да ѝ покажа, че твърде много ме анализира и засича грешни сигнали.

– Убих Питър Карвър, когато бях на четиринадесет, мамо. Оттогава не съм спирал. Вече нищо не може да ме учуди кой знае колко.

Лицето ѝ се напряга.

– Не го наричай така. Не си „убил“ Питър Карвър. Питър Карвър те нападна, а и той беше вече мъртъв.

Понякога ме изумява как успява да смени смисъла на нещо само като използва точните думи. Ако търговията ѝ с окултни стоки някога потъне, би намерила добра реализация в ПР-а. Питър Карвър ме нападна, както казва тя. Да. Нападна ме. Но това стана, след като влязох с взлом в изоставената къща на семейството му. Това беше първата ми задача. Направих го без разрешението на майка ми. Всъщност това е меко казано. Направих го въпреки крещенето и забраните ѝ, като се наложи да разбия ключалката на прозореца на спалнята ми, за да изляза от нас. Но го направих. Взех ножа на баща ми и влязох с взлом. Чаках до два през нощта в стаята, където Питър Карвър застрелял жена си с пистолет 44-ти калибър и после се обесил на собствения си колан в килера. Чаках в същата стая, в която призракът му убил един агент по недвижимите имоти, който се опитал да продаде къщата две години по-късно, а след това и някакъв друг човек, който оглеждал къщите в района.