Уилям Блати - Заклинателят (Разширено и ревизирано издание)

— … избави рабинята Си…

— Лицемер! Пет пари не даваш за прасето! Не ти пука изобщо ! Превърна я в състезание между нас !

— … смирено Те моля…

— Лъжец! Лъжливо копеле! Кажи ни къде ти е смирението, Мерин? В пустинята? В руините? В гробниците, където позорно избяга от ближните си? От страдащите и нищите духом! Как смееш да говориш с хората след това, благочестива гнидо?…

— … избави я…

— Твоят дом е гнездо на пуяци, Мерин! Мястото ти е да си сам със себе си! Върви на планинския връх и говори с единствения, когото признаваш!

Мерин продължава да се моли, без да обръща внимание на дивия порой от обиди.

— Жаден ли си, свети Мерин? Ето, давам ти нектар и амброзия, давам ти хляба насъщен на твоя Бог! — изграчи подигравателно демонът и от тялото на Ригън изригна диария. — Защото това е моето тяло! Хайде, освети го, свети Мерин!

Карас изтръпна от погнуса и направи усилие да се съсредоточи върху текста, докато Мерин четеше откъс от Евангелието от Лука:

… А той каза: Легион, защото много бесове бяха влезли в него. И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната. А там имаше голямо стадо свине, които пасяха по хълма, и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им. И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави. А свинарите…

— Уили, нося ти блага вест! — изграчи демонът.

Карас се озърна и видя Уили застинала до вратата с наръч чаршафи и хавлии.

— Нося ти вест за изкупление! — злорадо се изкиска гласът. — Елвира е жива ! Тя е жива ! Тя е…

Уили се втренчи потресена в него, а Карл се завъртя и извика:

— Не , Уили! Не!

— … наркоманка , Уили, непоправима…

— Уили, не слушай! — извика Карл.

— Да ти кажа ли къде живее?

— Не слушай! Не слушай!

Карл изтласка Уили навън.

— Иди да я навестиш за Празника на майката , Уили! Изненадай я! Иди…

Изведнъж демонът замълча и насочи поглед към Карас, които отново бе проверил пулса на Ригън и след като се увери, че е стабилен и може да понесе още една доза либриум, пристъпи към Шарън, за да й поръча да приготви инжекцията.

— Карас, искаш ли я? — изхили се демонът. — Твоя е! Да, конярската курва е твоя! Можеш да я яздиш както си искаш! Ами че тя всяка нощ си фантазира за теб, Карас! Да, за теб и за твоето дълго, дебело свещеническо парче!

Шарън се изчерви и извърна глава настрани, докато Карас й обясняваше, че могат да инжектират на Ригън още либриум.

— И компазинов разтвор, за в случай че пак повръща — добави той.

Шарън кимна и бързо се отдалечи. Докато минаваше с наведена глава край леглото, Ригън изграчи Пачавра! , после подскочи и я улучи в лицето с дълга струя повърнато. Преди Шарън да се опомни, на мястото на демона изникна Денингс и изпръхтя:

— Конярска курва! Путка!

Шарън изхвръкна от стаята.

Новата личност направи гнуслива гримаса, огледа се и попита:

— Няма ли някой да отвори прозореца? Моля ви! В тая стая ужасно вони ! Просто… Не, не, недейте! — побърза да се поправи съществото. — За Бога , не го правете, че може и още някой да пукне!

Денингс се изкикоти, намигна зловещо на Карас и изчезна.

— … Той те прокужда…

— Наистина ли, Мерин? Наистина ли?

Демонът отново се бе появил и Мерин продължи заклинанията, като от време на време прекръстваше Ригън и я докосваше с епитрахила, а съществото го обсипваше с мръсни думи.

Твърде дълго, помисли тревожно Карас. Пристъпът траеше твърде дълго.

— Ето я и свинята! Майката на свинчето!

Карас се завъртя и видя Крис да идва към него със спринцовка и памучен тампон. Тя засрамено бе навела глава и Карас пристъпи насреща й.

— Шарън се преоблича — обясни Крис, — а Карл…

— Добре — прекъсна я Карас и двамата се приближиха до леглото.

— Да, виж какво свърши, свинска майчице! Ела да видиш!

Крис се мъчеше да не слуша, да не гледа докато Карас притискаше отпуснатите ръце на Ригън.

— Виж бълвоча! Виж престъпното си изчадие! — беснееше демонът. — Доволна ли си сега? Ти го направи! Да, ти , с твоята кариера над всичко , над съпруга ти, над нея , над…

Карас се озърна. Крис стоеше парализирана.

— Действайте! — заповяда той. — Не слушайте! Хайде!

— … твоя развод ! Моля, върви при свещениците! Те няма да ти помогнат! Свинчето е лудо ! Не разбра ли? Ти го доведе до лудост и убийство, и…

— Не мога! — Крис гледаше с изкривено лице треперещата спринцовка в ръката си. Тя поклати глава. — Не мога да го направя!