Клайв Баркър - Кървави книги (Том I)

Каква изтънчена ирония — да отрече съществуването на невидимия свят, когато знае, че той го наблюдава враждебно дори и в настоящия момент.

— Имаш предвид полтъргайст? — попита Джина.

— Имам предвид всичко, което се спотайва в нощта. Но ние сме възрастни хора, нали така? Не вярваме в таласъми.

— Не — каза решително Джина. — Аз не вярвам в таласъми, но и не вярвам, че къщата се намества.

— Ами, засега ще трябва да се задоволим с това обяснение — рече безгрижно Джак. — Вече е Коледа. Не искаме да разваляме празника с приказки за гремлини 10 10 Дребни пакостливи създания от английския фолклор, на които приписват механичните повреди на самолети, автомобили и прочие. — Б.пр. , нали?

Всички се засмяха едновременно.

Гремлини. Каква смъртна обида. Да наречеш изчадието адово гремлин.

По невидимите бузи на Плямпалото се застичаха димящи киселинни сълзи, но то стисна зъби и запази спокойствие.

Все още имаше време да изтрие атеистичната усмивка на Джак от гладкото му дебело лице. Предостатъчно време. Никакви половинчати мерки отсега нататък. Никаква изтънченост. Щеше да го нападне с всички сили.

Нека има кръв. Нека има агония.

Щеше да ги пречупи всичките.

Аманда приготвяше коледната вечеря в кухнята, когато Плямпалото започна следващата си атака. В къщата ехтеше хорът на Кралския колеж: „О, малък град Витлеем, В покой лежиш пред нас…“

Подаръците бяха отворени, джиновете с тоник бяха пресушени, цялата къща беше като една топла прегръдка.

Сред топлите изпарения в кухнята проникна внезапен хлад и накара Аманда да потрепери; тя отиде до прозореца, който бе открехнат, за да влиза свеж въздух, и го затвори. Може би се разболяваше.

Плямпалото я наблюдаваше в гръб, докато тя шеташе в кухнята и се наслаждаваше на домашната атмосфера. Аманда усети втренчения му поглед съвсем ясно и се обърна. Никой, нищо. Продължи да мие брюкселското зеле и изряза червея, свит в сърцевината на едно от топчетата. После го удави.

Хорът пееше ли, пееше.

От всекидневната долетя задружният смях на Джак и Джина.

Сетне се чу шум. Тропане, последвано от удари с юмруци по врата. Аманда изпусна ножа в купата със зелето и се извърна от мивката по посока на шума. Той ставаше все по-силен. Сякаш в един от шкафовете имаше нещо, което се опитваше да излезе навън. Котка, затворена в кутия или…

Птица.

Шумът идваше от фурната.

Аманда си помисли най-лошото и стомахът й се сви. Нима бе мушнала нещо във фурната заедно с пуйката? Извика баща си, грабна кухненската кърпа и пристъпи към готварската печка, която се тресеше от паниката на своя затворник. Представи си как отвътре изскача ужасена котка с изгоряла козина и полуовъглена плът.

Джак застана на прага на кухнята.

— Във фурната има нещо — каза му тя, сякаш не бе достатъчно очевидно. Печката се тресеше като обезумяла, а съдържанието й се блъскаше във вратата на фурната.

Той взе кухненската кърпа от ръцете й. „Това е нещо ново — помисли си. — По-добър си, отколкото предполагах. Това е умно. Оригинално.“

Джина също влезе в кухнята.

— Какво се готви? — попита саркастично тя.

Но шегата й остана недооценена, защото печката започна да подскача и тавите с вряща вода се изсипаха от газовите котлони на пода. Горещата вода попари крака на Джак. Той изкрещя и залитна назад към Джина, после се втурна към печката с крясък, достоен за самурай.

Дръжката на фурната бе хлъзгава от горещината и мазнината, но Поло я сграбчи и отвори вратичката със замах.

От отвора изригна гореща пара, примесена с миризмата на пуешка мазнина. Но птицата, която се намираше вътре, очевидно нямаше никакво намерение да бъде изядена. Тя се мяташе в тавата, като разпръскваше соковете си във всички посоки. Препечените й кафяви криле се въртяха и пляскаха жалостиво, а краката й се блъскаха в тавана на фурната.

После пълнената пуйка, изглежда, усети, че вратата на фурната е отворена. Разпери криле и наполовина скочи, наполовина падна върху нея — жив фарс. Безглавото туловище се олюля, като ръсеше плънка и нарязан лук, сякаш никой не бе казал на проклетото нещо, че е мъртво, а мазнината продължаваше да цвърчи по покрития му с пушена сланина гръб.

Аманда изпищя.

Джак се втурна към вратата на кухнята в момента, в който сляпата, но жадна за отмъщение птица подскочи във въздуха. Така и не стана ясно какво смяташе да направи с трите си изплашени жертви. Джина издърпа Аманда в коридора, баща им изтича след тях и затръшна вратата, а пуйката се блъсна в нея с всичка сила. През пролуката в долния й край се стече тъмен мазен сок.