Клайв Баркър - Кървави книги (Том 2)

— Ще го направя.

— Знам. Знам. Затова ще бъда доволен да…

— Не, Филип.

— Да умра. Нищо не ни остана, Луис. Светът е прекалено жесток.

Луис си помисли за снега и плаващите ледени късове, и внезапно проумя желанието на приятеля си да умре.

Полицаят, който водеше разследването, го посрещна хладно, въпреки че Луис се представи като роднина на уважаемия детектив Дюпен. Старецът изпитваше презрение към просташки облечената невестулка и разхвърляната дупка, която служеше за кабинет, затова му беше трудно да потиска гнева си, докато разговаряха.

— Вашият приятел — каза инспекторът, като чоплеше кожичката около нокътя на палеца си, — е убиец, мосю Фокс. Нещата са съвсем прости. Доказателствата са съкрушителни.

— Отказвам да повярвам.

— Вярвайте в каквото искате, това е ваше право. Разполагаме с всички необходими доказателства, за да обвиним Филип Лаборто в убийство първа степен. Извършил е хладнокръвно убийство и ще бъде наказан, както подобава от закона. Давам ви думата си.

— Какви доказателства имате против него?

— Мосю Фокс, не съм длъжен да ви запознавам с тях. Доказателствата са си наша работа. Достатъчно е да знаете, че в къщата не е бил забелязан никой по времето, което обвиняемият твърди, че е прекарал в някаква измислена сладкарница, както и че в квартирата, в която е намерена покойната, може да се влезе единствено през стълбището…

— А през някой прозорец?

— Прозорците са на третия етаж, под тях има гола стена. Може би някой акробат; само един акробат би се справил.

— А състоянието на трупа?

Инспекторът направи отвратена физиономия.

— Ужасяващо. Кожата и мускулите бяха свалени от костта. Целият гръбнак беше оголен. Кръв, много кръв.

— Филип е на седемдесет.

— Е, и?

— Един старец не е способен да…

— Изглежда — прекъсна го инспекторът, — е бил доста способен в други отношения, oui ? Бил е неин любовник, нали? Страстен любовник, бил е способен на това.

— И какъв е мотивът му според вас?

Инспекторът сви устни, завъртя очи и се потупа по гърдите.

— Le coeur humain — отговори той, сякаш в любовните дела не можеше да се търси смисъл. — Le coeur humain, quel mystère, n’est-ce pas? 15 15 Човешкото сърце, каква мистерия, нали? (Фр.) — Б. пр.

И, като изпусна зловонния си от язвата дъх срещу Луис, му показа вратата.

— Мерси, мосю Фокс. Разбирам смущението ви, oui ? Но си губите времето. Престъплението си е престъпление. И е нещо истинско за разлика от вашите картини.

Той видя изненаданото изражение на стареца.

— О, достатъчно образован съм, за да познавам репутацията ви, мосю Фокс. Моля, рисувайте измислиците си по най-добрия начин, на който сте способен. Това е вашата дарба, oui ? Моята е да разкривам истината.

Луис реши, че лицемерието на тази невестулка му е дошло до гуша.

— Истината? — изплю той. — Вие няма да разпознаете истината, дори да се спънете в нея.

Невестулката се ококори, сякаш го беше ударил с мокър парцал.

Удовлетворението не беше голямо, но накара Луис да се чувства по-добре поне през следващите пет минути.

Къщата на улица „Мартир“ не беше в добро състояние, Луис усети миризмата на влага, докато се изкачваше по стълбището към третия етаж. След него се отваряха врати и нагоре го съпровождаше любопитен шепот, но никой не направи опит да го спре. Квартирата, в която се бе разиграло зверското убийство, се оказа заключена. Той изпита разочарование, въпреки че не беше сигурен как огледът ѝ би помогнал на Филип; слезе обратно по стълбите и излезе в мразовития въздух.

Когато се върна на „Ке дьо Бурбон“, откри, че Катрин вече се е прибрала. Щом я видя, веднага разбра, че ще чуе нещо ново. Сивата ѝ коса, обикновено вдигната на кок, беше разпусната и падаше свободно по раменете ѝ. Лицето ѝ имаше нездрав жълто-сив оттенък под светлината на лампата. И цялата трепереше, въпреки че в апартамента с централно отопление беше задушно.

— Какво има? — попита той.

— Ходих до апартамента на Филип.

— Аз също. Беше заключен.

— Имам ключ, резервният ключ на Филип. Исках да взема малко дрехи и да му ги занеса.

Луис кимна.

— И?

— Там имаше някой.

— Полицай?

— Не.

— Ами?

— Не го видях добре. Не съм сигурна. Беше облечен с дълго палто, с шал на лицето. Шапка. Ръкавици. — Тя направи пауза. После: — Държеше бръснач, Луис.

— Бръснач?

— Разтворен бръснач, като онези, които използват бръснарите.