Клайв Баркър - Кървави книги том 4

Проблемът беше, че не се чувстваше много добре. Чуканчето на лявата му ръка беше започнало да го боли с отслабването на ефекта от транквилантите и имаше смътното усещане, че кърви под превръзките. Освен това успокоителното от спринцовката беше забавило реакциите му. Чувстваше се замаяно и беше сигурен, че състоянието му е изписано на лицето. Но той нямаше да позволи да го върнат в леглото и да го приспят отново, преди да е открил някое усамотено местенце, на което да премисли нещата.

Скри се в малка стая в дъното на един коридор. Беше пълна с кантонерки и струпани на купчини документи и миришеше леко на влага. Намираше се в мемориалното крило, но Чарли, разбира се, не знаеше този факт. Масивната седеметажна пристройка беше вдигната с пари от завещанието на милионера Франк Чейни, при това от собствената му строителна фирма – магнатът беше пожелал така. Бяха използвали некачествен материал и дефектна канализационна система – което обясняваше как Чейни е станал милионер – и крилото се разпадаше от основите нагоре. Чарли се мушна във влажната ниша между две кантонерки, където нямаше опасност да бъде видян, сви се на пода и започна да разпитва дясната си длан.

– Е? – обърна се към нея с разумен тон. – Обясни ми какво става.

Тя се направи на няма.

– Не мълчи – настоя той. – Знам, че се преструваш.

Тя продължи да кротува, невинна като бебе.

– Опита се да ме убиеш... – обвини я Чарли.

Сега дланта му се разтвори леко и го изгледа преценяващо.

– И можеш да направиш нов опит, нали?

Тя започна да свива злокобно пръсти като пианист, който се подготвя да изсвири трудно соло. Да, мога. По всяко време.

– И общо взето, няма как да ти попреча, нали? Рано или късно ще ме свариш неподготвен. Няма кой да бди постоянно над мен през остатъка от живота ми. А това какво означава? Че все едно вече съм мъртъв, нали?

Китката се изви навътре и месестата част на дланта му се надипли от бръчки на задоволство. Да, с теб е свършено, бедни глупако, и нищо не можеш да направиш по въпроса.

– Ти уби Елън.

Така е , усмихна се ръката.

– И отряза другата ми китка, за да може да избяга. Прав ли съм?

Прав си.

– Аз я видях, нали разбираш – продължи Чарли. – Видях я как избяга. И сега ти искаш да я последваш, нали? Искаш да се отървеш от мен.

Точно така.

– И няма да ме оставиш на мира, докато не получиш свободата си, нали?

Правилно.

– В такъв случай мисля, че се разбрахме, и искам да сключим сделка.

Дланта се покатери по горнището на пижамата му и се приближи до лицето му.

– Ще те освободя – рече той.

Тя скочи на врата му и го стисна – леко, но достатъчно силно, за да се почувства нервен.

– Ще намеря начин, обещавам. С гилотина или скалпел, ще измисля нещо.

Сега дланта започна да се гали в него като котка.

– Но трябва да го направим по моя начин, в избрано от мен време. Знаеш, че ако ме убиеш, няма да оцелееш. Ще те заровят с мен, както погребаха ръцете на татко.

Ръката спря да го гали и се покатери върху едната кантонерка.

– Имаме ли сделка?

Но китката вече не го слушаше. Вече не се интересуваше от преговори. Ако дланта му имаше нос, Чарли можеше да се закълне, че в момента души въздуха. Нещо се беше променило и беше провалило сделката.

Той се изправи тромаво и се приближи до прозореца. Стъклото беше прашно от вътрешната страна и изцапано с птичи курешки от външната, но въпреки това се виждаше градината. Беше оформена съгласно завещанието на милионера – строго симетрично подредена градина, която да прослави добрия му вкус така, както сградата увековечаваше неговия прагматизъм. Само че вече никой не се грижеше за градината, нали крилото се разпадаше. Малкото останали дървета бяха изсъхнали или приведени под тежестта на неокастрените клони; цветните лехи бяха обрасли с бурени; пейките бяха преобърнати. Само моравата беше поддържана, явно някой я косеше от време на време. Самотна фигура се разхождаше по запуснатите алеи – може би лекар, излязъл да изпуши една цигара на спокойствие. С изключение на нея градината беше съвършено пуста.

Но ръката на Чарли задраска трескаво стъклото с нокти, искаше да се добере до света отвън. Изглежда, там имаше нещо повече от хаоса, който той виждаше.

– Искаш да излезеш.

Дланта му се залепи за стъклото и започна да го потупва ритмично като барабанчик, призоваващ невидима армия. Той я отдръпна от прозореца, несигурен как да постъпи. Ако не изпълнеше желанието й, тя можеше да го нарани. А ако отидеше в градината? Какво ще намери там? От друга страна, май нямаше голям избор.