Ан Райс - Интервю с вампир

— Ела, седни до него. Ти ще пиеш от него, а аз от другия. Ела.

Прегърна я и я настани до момчето. После погали влажната коса на другото дете и докосна клепачите и миглите му. Прокара ръка по лицето му, по слепоочията, бузите и челюстта и започна да масажира кожата му. Беше забравил, че аз и Клодия сме там. Но след малко отдръпна ръката си и седна назад. Сякаш се беше замаял от желание. Погледна към тавана и после към съвършената си жертва. Обърна главата на момчето към облегалката на дивана и то сбърчи леко вежди и изстена.

Клодия не откъсваше очи от Лестат, когато вдигна лявата си ръка и бавно започна да разкопчава копчетата на детето, което лежеше до нея. Бръкна под дрипавата му ризка и докосна плътта му. Лестат стори същото, но внезапно ръката му сякаш придоби свой живот и бързо прегърна детето през гърба. Плъзна се надолу по възглавниците на канапето и коленичи на пода, без да пуска момчето. Придърпа го към себе си и заби лице в шията му. Прокара устни по врата и гърдите му и по малкото зърно, а после пъхна и другата си ръка в разтворената му риза, за да го хване по-добре. Притисна го здраво и заби зъби в шията му. Главата на момчето падна назад, а къдриците му се разпиляха. То отново изпусна лек стон и клепачите му потрепнаха, но не се отвориха. Лестат беше коленичил и го притискаше здраво. Пиеше настървено, извил гръб и скован. Тялото му се люлееше напред-назад, заедно с момчето. Изстенваше от време на време, а накрая целият се напрегна и се опита да отблъсне детето от себе си, сякаш то се беше вкопчило в него. След това обаче пак го прегърна, наведе се, положи го на възглавниците и засмука по-слабо, почти безшумно.

Накрая се отдръпна, притиснал ръце към момчето. Коленичи до него и отметна глава назад. Вълнистата му руса коса беше разрошена. Той се смъкна бавно на пода и протегна крака към канапето.

— О… Господи… — прошепна с изпъната назад глава и притворени очи. Бузите и дланите му добиха цвят. Едната му ръка лежеше на коляното и потрепваше, но накрая застина.

Клодия не беше помръднала. Приличаше на ангел на Ботичели до момчето, което беше останало невредимо. Тялото на детето, от което Лестат беше пил, вече бе пресушено. Тънкото вратле приличаше на прекършено стъбло, а главата му висеше под странен ъгъл на възглавницата.

Но нещо не беше наред. Лестат се взираше в тавана. Видях, че езикът му се подава между зъбите. Лежеше твърде неподвижно и сякаш се опитваше да изплези език, за да докосне устните си. Започна да трепери, раменете му се разтресоха… а след това се отпусна немощно и не помръдна. Втренчените му в тавана сиви очи изглеждаха замъглени. После изпъшка. Аз пристъпих от сенките на коридора, но Клодия ми изсъска да се върна.

— Луи — мълвеше Лестат. — Луи… Луи…

— Не ти ли хареса, Лестат? — попита го Клодия.

— Нещо не е наред — изпъшка той и очите му се разшириха така, сякаш тези думи му бяха коствали огромно усилие. Не можеше да помръдне. — Клодия! — изпъшка той отново и извърна очи към нея.

— Не ти ли хареса вкусът на детската кръв…? — попита тя тихо.

— Луи — прошепна Лестат и успя да надигне леко глава, но бързо се отпусна назад. — Луи, това е… абсент! Много абсент! Тя ги е отровила с абсент. Отрови и мен. Луи… — Той се опита да вдигне ръка и аз се приближих, но застанах от другата страна на масата.

— Върни се! — каза ми тя, слезе от дивана и пристъпи към него. Взираше се в лицето му така, както той се бе взирал в детето. — Абсент, татко — рече накрая, — и лауданум!

— Ти си демон! — изстена Лестат. — Луи… сложи ме в ковчега. — Опита се да се надигне и повтори: — Сложи ме в ковчега! — Гласът му беше вече дрезгав и едва доловим. Ръката му се вдигна треперливо и пак падна.

— Аз ще те сложа в ковчега, татко — каза Клодия, сякаш да го успокои. — Ще те сложа там завинаги. — После измъкна един кухненски нож изпод възглавниците на канапето.

— Клодия! Не го прави! — извиках ѝ аз, но тя ме погледна с небивала злоба и аз се сковах. Наръга го в гърлото и той изкрещя задавено: — Господи! Господи!

Кръвта му рукна по ризата и палтото. Течеше много силно, много по-силно от човешка кръв — защото това беше кръвта на жертвите, от които бе пил тази нощ. Той въртеше глава, извиваше се, опитваше се да спре кръвта. Клодия заби ножа в гърдите му и той политна напред, отвори уста и вампирските му зъби се показаха. Ръцете му конвулсивно посегнаха към ножа и немощно се опитваха да се вкопчат в дръжката. Погледна ме, над очите му бяха паднали кичури коса.