Ан Райс - Интервю с вампир

— О, да, точно така! — каза тя почти с благоговение. — Живот, който може да продължи с векове. Каква кръв ще е това, каква власт! Мислиш ли, че ще придобия и неговата мощ, когато го убия?

Тогава аз се вбесих. Станах и се извърнах от нея. Чувах човешките гласове наблизо. Говореха за нас, за бащата и дъщерята, които явно много се обичат.

— Не е нужно — казах ѝ аз. — Няма смисъл от това, няма разумно основание…

— И защо да не го направя? От хуманност? Та той е убиец! — изсъска тя. — Самотен хищник! — изрече саркастично собственото му определение. — Не ми се бъркай и не се опитвай да разбереш кога възнамерявам да го сторя, не се опитвай да застанеш между нас…

Тя вдигна ръка, за да хване моята, и я стисна силно. Малките ѝ пръсти се впиха здраво в плътта ми.

— Ако го направиш, сам ще доведеш до унищожението ми. Не можеш да ме разубедиш.

И тя изтича нанякъде — с развяващи се панделки и потропващи пантофки. Аз се обърнах и тръгнах напосоки, исках да потъна в града. Гладът ми ставаше неимоверен. Но не исках да го утоля. Имах нужда този копнеж и това вълнение да притъпят изцяло разума ми. Мислех само за убийство, вървях бавно по една улица, а после по следващата и се приближавах неотклонно към него, като си мислех: „То е нишката, която ме води през този лабиринт. Не аз дърпам тази нишка, а тя дърпа мен…“ После се озовах на Рю Конти и се заслушах в някакъв неясен, но познат шум. В къщата до мен се водеше дуел. Мъже пристъпваха по дървения под — напред, после назад, провлачване на крака и после сребърния звън на рапирите. Аз застанах до стената и ги загледах през високия незакрит от завеси прозорец. Млади мъже се дуелираха посред нощ, позите им бяха като на танцьори, които грациозно се приближават към смъртта, насочват шпаги към сърцето на противника. Пред очите ми се появи младият Френие, който забива острието, а после бива повлечен към ада. Някой беше слязъл по тясното стълбище към улицата — младо момче, толкова младо, че имаше гладките бузи на дете. Лицето му беше розово и пламтеше от дуела. От сивата му куртка и надиплена риза се носеше миризма на парфюм и сол. Усещах топлината му, когато се появи от слабо осветеното стълбище. Смееше се, говореше си сам, кестенявата му коса падаше върху очите и той тръсна глава, като шепнеше нещо. После спря като закован и ме погледна. Взираше се в мен, а клепачите му потрепваха. Засмя се нервно и каза на френски:

— О, простете! Стреснахте ме!

Понечи да направи обичайния поклон и вероятно да ме заобиколи, но замръзна на място, а на лицето му се изписа ужас. Виждах пулса му в розовата плът на бузите, подуших потта, която внезапно обля младото му здраво тяло.

— Видяхте ме на светлината на лампата — казах аз — и лицето ми ви заприлича на смъртна маска.

Той отвори леко уста и неволно кимна, очите му бяха някак замъглени.

— Тръгвай си! Бързо! — казах му аз.

Вампирът замълча, после се раздвижи, сякаш имаше намерение да продължи, но само протегна дългите си крака под масата, облегна се назад и притисна ръце към главата си като при силна болка в слепоочията. Момчето, което се беше привело силно напред и бе прегърнало с ръце раменете си, се отдръпна съвсем бавно. Погледна към касетата и после към вампира.

— Но вие сте убили някого тази нощ, нали?

— Да, всяка нощ — отвърна вампирът.

— Защо го оставихте да си тръгне тогава? — попита момчето.

— Не зная — каза вампирът, но по тона му личеше, че не иска да говори повече за това. — Изглеждаш уморен — добави той. — Май ти е студено.

— Няма значение — отвърна бързо момчето. — Малко е студено тук. Но не ми пречи. На вас не ви е студено, нали?

— Не — усмихна се вампирът и раменете му се разтресоха от безмълвен смях. След това се замисли, а момчето не откъсваше очи от лицето му. Вампирът погледна към часовника му.

— Тя не успя, нали? — попита тихо момчето.

— А ти как мислиш? — отвърна вампирът. Беше се облегнал назад в креслото си и гледаше напрегнато момчето.

— Ами тя е била… унищожена, както вие казахте — рече момчето и преглътна след думата „унищожена“. — Така ли стана?

— Значи не мислиш, че е била способна да го направи? — попита вампирът.

— Но той е бил много силен. Нали сам казахте, че така и не сте разбрали каква е силата му и какви тайни знае. Откъде би могла да разбере как да го убие?

Вампирът гледа момчето доста дълго, а изражението му беше неразгадаемо. Момчето извърна поглед, сякаш очите на вампира го прогаряха.