Ан Райс - Интервю с вампир

Младият вампир, последното дете на Лестат, ме посети една нощ. Умоляваше ме да му разкажа за света, да стана негов учител и спътник. Казах му само, че ще го унищожа, ако го видя отново.

— Нали разбираш, трябва да убивам по някого всяка нощ, докато не събера кураж да сложа край на всичко това — обясних му аз. — А ти си идеален избор за жертва, защото си убиец като мен самия.

Напуснах Ню Орлиънс на следващата нощ, защото мъката не ме напускаше. Не исках да мисля за онази стара къща, в която умира Лестат, нито за дръзкия модерен вампир, който ме преследваше. Нито за Арманд.

Исках да ида на напълно непознато място, където нищо няма значение за мен.

Това е краят. Няма друго.

Момчето стоеше безмълвно и се взираше във вампира. Той стоеше спокойно, скръстил ръце на масата, присвитите му зачервени очи се взираха във въртящата се касета. Лицето му беше така изопнато, че се виждаха вените по слепоочията — като издялани от камък. Стоеше съвсем неподвижно, единствено зелените му очи изглеждаха живи и сякаш запленени от въртенето на касетата. Момчето се дръпна назад и прокара дясната си ръка през косата.

— Не — каза то и си пое рязко дъх. После повтори по-силно: — Не!

Вампирът сякаш не го чу. Откъсна поглед от касетата и се извърна към прозореца, към мрачно сивото небе.

— Не може да свърши така! — заяви момчето и се наведе напред. Вампирът се изсмя рязко и сухо, без да откъсва очи от небето.

— А всичко, което сте изпитали в Париж! — надигна глас момчето. — Любовта към Клодия, чувствата ви дори към Лестат! Това не може да свърши така, не и в такова отчаяние! Защото вие сте отчаян, нали?

— Престани! — каза рязко вампирът и вдигна дясната си ръка. Очите му се извърнаха почти механично към лицето на момчето. — Казах ти каквото имах за казване, не можеше да свърши иначе.

— Не, не мога да го приема — заяви момчето и скръсти ръце на гърдите си, като клатеше решително глава. — Не мога!

То беше така развълнувано, че неволно блъсна стола си назад, стана и закрачи из стаята. Когато се обърна към вампира, думите, които смяташе да изрече, замръзнаха в гърлото му. Вампирът се взираше в него и на лицето му се четеше гняв и горчива насмешка.

— Нима не разбирате? Та вие ми разказахте приключение, което няма да преживея никога! Говорихте за страст, за копнеж! Говорихте за неща, които милиони хора няма никога да вкусят, нито да разберат. А после искате да ме убедите, че всичко е свършило така. Ето… — Застана пред вампира и протегна ръце към него. — Дарете ме с тази сила, силата да виждам, да чувствам и да живея вечно!

Очите на вампира бавно започнаха да се разширяват, устата му се отвори леко.

— Какво? — попита той тихо. — Какво?

— Дайте ми тази сила! — извика момчето, сви дясната си ръка в юмрук и се удари по гърдите. — Направете ме вампир!

Вампирът го гледаше слисан. Скочи бързо, хвана го за раменете и момчето разкриви лице от страх. Вампирът се взираше гневно в него.

— Това ли искаш? — прошепна той, а бледите му устни почти не помръднаха. — Това… след всичко, което ти разказах… ти искаш това?

Момчето изскимтя и се разтресе от страх, пот изби по челото му и над горната му устна. Стисна предпазливо вампира за ръката и каза почти през сълзи:

— Не знаете какъв е животът на хората! Вече сте забравили. Дори не разбирате значението на собствената си история, не разбирате какво означава тя за човек като мен. — Сподавен стон прекъсна думите му и той заби пръсти в ръката на вампира.

— Господи! — изпъшка вампирът и се извърна от момчето, като го запрати към стената. Застана гърбом към него, загледан в сивеещия прозорец.

— Моля ви… дайте още един шанс на всичко това. Само един шанс, превърнете мен! — каза момчето.

Вампирът се извърна към него с разкривено от гняв лице, което бавно започна да се отпуска. Очите му се притвориха и устните му се извиха в усмивка.

— Провалих се — въздъхна той, все още усмихнат. — Провалих се напълно…

— Не! — извика момчето.

— Не говори повече — каза вампирът. — Имам само още един шанс. Виждаш ли тази лента? Още се върти. Имам само един начин да разбереш онова, което ти разказах. — После посегна така бързо към момчето, че то понечи да се задържи за нещо и размята ръце във въздуха. Вампирът го притисна към себе си и сведе лице към врата му.

— Ето, гледай — прошепна той, меките му устни се отдръпнаха и дългите зъби се забиха в плътта.

Момчето заскимтя гърлено, ръката му посегна да се задържи за нещо, очите му се разшириха и погледът му помътня. Вампирът пиеше кръвта му и изглеждаше като заспал. Тесните му гърди се надигаха едва забележимо, той сякаш се откъсваше от пода и се спускаше отново като в полусън. Момчето изстена и след малко вампирът се откъсна от него, отдръпна го от себе си и се вгледа в мокрото му бяло лице, в безжизнените ръце и притворените очи. Момчето пак изстена, горната му устна трепереше. Стоновете му станаха по-силни, а главата му клюмна назад и очите се извъртяха нагоре. Вампирът го постави внимателно в креслото. Момчето се опита да каже нещо, сълзи течаха от очите му, заради усилието да заговори и заради нещо друго. Главата му клюмна тежко напред, като на пияница, и ръката му легна на масата. Вампирът стоеше и го гледаше, бялата му кожа бе порозовяла, сякаш бе озарен от розово сияние, отразявано от цялото му същество. Устните му бяха добили цвят, вените на слепоочията му и на ръцете му почти не се виждаха под кожата, лицето му беше младо и съвсем гладко.