Ан Райс - Интервю с вампир

Скоро след това видях вампир в Ню Орлиънс — слаб бледолик младеж, който бродеше сам по широкия тротоар на Сейнт Чарлз авеню в ранните предутринни часове. Бях твърдо убеден, че ако Лестат е още в града, този вампир ще знае къде е и дори може да ме заведе при него. Разбира се, той не ме видя. Отдавна се бях научил да съзирам своите в големите градове, без те да могат да ме видят. Арманд се беше срещнал с вампири в Лондон и Рим и бе разбрал, че из целия свят се е разчуло за пожара в „Театъра на вампирите“, а ние вече сме смятани за изгнаници. Това изобщо не ме вълнуваше и аз избягвах подобни срещи. Но ето че започнах да наблюдавам и да следя този вампир в Ню Орлиънс, макар че той често ме водеше единствено до театри и други развлекателни заведения, към които нямах никакъв интерес. Една нощ обаче нещата се промениха.

Беше много топла вечер и още щом забелязах младежа на Сейнт Чарлз авеню, разбрах, че се е запътил нанякъде. Вървеше бързо и изглеждаше притеснен. Когато свърна от булеварда в една тясна и тъмна уличка, вече бях напълно убеден, че целта му ще се окаже интересна и за мен.

Той обаче влезе в някаква дървена двуетажна къща и уби една жена вътре. Направи го много бързо, без никакво удоволствие. След като приключи, взе детето ѝ от люлката, уви го внимателно със синьо вълнено одеяло и излезе на улицата.

След една-две пресечки спря пред обрасла с бръшлян желязна ограда на запустял двор. Зад дърветата видях стара къща с лющеща се боя, перилата от ковано желязо по долната и горната веранда бяха покрити с ръжда. Къщата изглеждаше обречена сред малките дървени постройки. Високите ѝ прозорци гледаха към мрачно множество от ниски покриви, към малка бакалия и един бар наблизо. Големият запустял двор обаче сякаш защитаваше къщата от всичко наоколо. Продължих малко покрай оградата, преди най-сетне да забележа, че в един от прозорците на долния етаж блещука светлина. Вампирът беше влязъл през портата. Чувах плача на бебето, но скоро и той затихна. Лесно прескочих старата ограда, влязох в градината и тръгнах тихо към дългата предна веранда. Приближих се до един от френските прозорци и видях нещо изумително. Въпреки жегата на задушната вечер, в която всеки, човек или вампир, би излязъл на верандата, в салона гореше огън и всички прозорци бяха затворени. Младият вампир седеше до камината и говореше с друг вампир, който се беше надвесил съвсем близо до огъня. Беше вдигнал обутите си с чехли крака на самата решетка, а треперещите му пръсти не спираха да подръпват реверите на износения му син халат. От гипсовите рози на тавана висеше електрическа жица, но в стаята светеше само една газена лампа, поставена на близката масичка, до ревящото бебе.

Очите ми се разшириха от изумление, когато разгледах този приведен и треперещ вампир, чиято руса коса висеше над лицето. Прииска ми се да избърша праха от прозореца, за да се убедя в това, което виждам.

— Всички ме напускате! — изстена вампирът с тънък и писклив глас.

— Ти не можеш да ни задържиш! — каза рязко младият вампир. Седеше с кръстосани крака и скръстени на тесните гърди ръце и се взираше с отвращение в прашната празна стая. — О, я тихо! — сопна се той на бебето. — Спри, стига.

— Дърва, дай дърва — каза вяло русият вампир и направи знак на другия да му подаде дърва. Тогава съвсем ясно видях профила на Лестат, по гладката му кожа не личеше и един белег.

— Поне веднъж да беше излязъл навън — ядоса се другият вампир и запрати една тежка цепеница в огъня. — Ако си беше направил труда да убиеш нещо друго, освен тези нещастни животни… — И той се огледа с отвращение.

Тогава видях в сенките малките космати тела на няколко котки. Лежаха разхвърляни в прахта. Това беше много странно, защото никой вампир не би стоял близо до мъртвите си жертви, както и никой бозайник не би останал близо до изпражненията си. — Знаеш ли, че навън е лято? — попита младият, а Лестат само потри ръце. Бебето спря да плаче и младият вампир добави: — Нахрани се с него, за да се сгрееш.

— Можеше да ми донесеш нещо друго! — отвърна Лестат с горчивина. Погледна към бебето и очите му се присвиха от слабата светлина на опушената лампа. Видях познатите очи, познато ми беше дори изражението на лицето му в сянката на кичурите руса коса. Но този виещ глас, превитият треперещ гръб! Без да се замисля, почуках силно по стъклото. Младият вампир веднага скочи от мястото си, но аз само му махнах да отвори резето. Лестат придърпа реверите на халата си и стана от креслото.