Стивън Кинг - Джойленд

— Идваш за урока ли? — попита ме Лейн Харди, когато го открих при виенското колело „Каролайна“. — Чудесно. Тъкмо навреме. Паркът отваря след двайсет минути. Тук е като във флота — важи принципът на взаимното обучение. В момента оня як младеж, до когото седеше…

— Том Кенеди.

— Да. В момента Том се учи как да работи на „Автодяволите“. В някакъв момент, вероятно още днес, ще инструктира теб как да се оправяш със съоръжението, а ти пък ще го научиш как да работи на виенското колело. Впрочем то по-скоро е австралийско, в смисъл, че се върти обратно на часовниковата стрелка.

— Важно ли е?

— Не — рече той, — но според мен е интересно. В Щатите има само няколко такива. С две скорости е: бавна и супербавна.

— Защото е дядка.

— Тъй вярно. — Показа ми как да работя с дългия лост с дръжка като на велосипед, с който го бях видял да оперира през първия ден, после ме накара да го хвана.

— Чувстваш ли как щраква, когато е на скорост?

— Да.

— Това е стопът. — Сложи ръка върху моята и издърпа лоста докрай. Този път щракването беше по-силно и колелото спря отведнъж, при което кабинките се полюшнаха. — Дотук ясно ли е?

— Така мисля. Само че не ми ли е нужно разрешително или лиценз, за да работя с това чудо?

— Нали имаш разрешително?

— Да, имам разрешително за шофиране, издадено в Мейн, но…

— В Южна Каролина ти е нужно само това. След време ще измъдрят и други правила, но тази година поне си правоспособен. А сега внимавай, защото следва най-важната част. Виждаш ли жълтата ивица отстрани?

Виждах я. Беше вдясно от рампата, водеща към съоръжението.

— На вратата на всяка кабинка има емблема на Щастливата хрътка. Когато видиш, че Хрътката се изравнява с жълтата ивица, буташ лоста и кабинката спира точно на мястото за качване. — Отново изтласка лоста напред. — Виждаш ли?

Кимнах.

— Додето колелото не се нашишка…

— Какво?

— Напълни. Да се нашишка означава да се напълни. Не ме питай защо. Та докато колелото не се нашишка, редуваш между супербавна и стоп. Щом имаш максимално натоварване, което е през повечето време, ако имаме добър сезон, минаваш към нормалната бавна скорост. Возенето продължава четири минути. — Посочи портативното радио и добави: — Мое е, но по правило който поеме управлението, пуска музика по негов избор. Само без щури рок парчета на „Ху“, „Лед Цепелин“, „Стоунс“ и прочие преди залез-слънце. Разбра ли?

— Да. А как спирам?

— По същия начин. Супербавна, стоп. Супербавна, стоп. Винаги равнявай емблемата на Хрътката по жълтата ивица и кабинките се спират точно до платформата. Би трябвало да правиш по десет завъртания на час. Ако колелото всеки път е пълно, това прави над седемстотин души и печалбата е тлъста пачка.

— Което ще рече?

— Пет стотачки.

Изгледах го и колебливо попитах:

— Всъщност няма да ми се наложи да возя хора, нали? Колелото си е твое.

— На Брад Истърбрук е, хлапе. Както и останалите съоръжения. Аз съм най-обикновен служител, макар да съм тук от доста години. Ще го управлявам предимно аз, но не през цялото време. В другите лунапаркове заместниците на титулярите са полупияни рокери, покрити с татуировки. Ако те го могат, и ти ще се справиш.

— Щом казваш…

Лейн посочи към входа:

— Портите са отворени и ето ги чинчилите, стичат се по Джойленд Авеню. Стой до мен за първите три завъртания. После ще обучиш останалите от екипа си, включително и Холивудското момиче. Всичко е наред, нали?

Никак не ми изглеждаше наред — нима от мен се очакваше да пратя хора на петдесет метра над земята след петминутен инструктаж? Беше пълно безумие.

Той стисна рамото ми:

— Ще се справиш, Джоунси. И не ми отговаряй: „Щом казваш.“ Да чуя, че всичко е наред.

— Всичко е наред — повторих.

— Така те искам. — Включи радиото, свързано с високоговорителя, монтиран на виенското колело. „Холис“ запяха „Висока готина жена с черна рокля“, Лейн извади от задния си джоб ръкавици от необработена кожа. — Трябва и ти да се снабдиш с такива, ще са ти нужни. Освен това започвай да усвояваш диджейски умения. Наведе се, извади безжичен микрофон от вездесъщото оранжево сандъче и подхвана: — Здравейте, приятели, добре дошли. Хайде, идвайте да ви завъртим на колелото. Живо, не се помайвайте, лятото няма да трае вечно. Качете се на горния етаж, където въздухът е разреден и от гледката се чувстваш окрилен. Хайде, всички на виенското колело!

Намали звука и ми намигна.

— Това са моите реплики в общи линии. След някое и друго питие стават по-вдъхновени. Ти ще си измислиш свои.