Дот Хъчисън - Градината на пеперудите

Всеки друг сигурно би се смутил, но Тофър беше приятел на Хоуп. Освен това бе присъствал на някои от разговорите ни. Само се усмихна и аз се почувствах по-уверена, защото усмивката му не беше самодоволна.

— Разбира се, ако смяташ, че си готова.

— Мисля, че да. Така де, винаги можем да спрем.

— Да, можем. Кажи ми, ако се почувстваш неудобно, става ли?

— Става.

Той събра остатъците от вечерята ни и ги пъхна в преливащата кофа за боклук до вратата. Хоуп трябваше да я изхвърли, преди да тръгне за работа. Върна се при диваните, отпусна се на възглавницата и внимателно ме придърпа към себе си.

— Ще започнем бавно — каза. И ме целуна.

Не правихме точно секс онази вечер — според него беше всичко друго, но не и секс, — обаче беше приятно, а също така и забавно. Повече се смяхме, което само по себе си щеше да е странно едва година по-рано, когато се бях нанесла. Бяхме с дрехи, след като Ноеми и Амбър се прибраха от лекции, но онази нощ той остана при мен в тясното ми легло. Поиграхме си още под завивките, докато до нас Ноеми не се засмя и не каза, че ако не млъкнем, ще се присъедини. Чак няколко дни по-късно успяхме да се усамотим, за да стигнем до края. Беше ми за първи път и наистина не разбрах защо това се смяташе за толкова голяма работа.

После пак го направихме и тогава вече ми стана ясно.

През следващите няколко седмици продължихме да се задяваме, докато в църквата Тофър не срещна момиче, с което искаше сериозни отношения. Както с лекота бяхме станали приятели с облаги, по същия начин се върнахме обратно към това да сме само приятели, без неудобство и наранени чувства. Никой от нас не си бе паднал по другия, никой не си въобразяваше нещо, което другият не си мислеше. Обичах той да се отбива в апартамента, но не защото очаквах секс, след като започна да ходи с момичето от църквата. Тофър просто беше добър човек, всички го обожавахме. Преживяното обаче не ми помогна да разбера манията на родителите ми, заради която пренебрегваха всичко останало в името на секса.

Тя развърта капачката и дълго отпива от водата, като потърква възпаленото си гърло, докато преглъща. Виктор е благодарен за тишината и си мисли, че и с Едисън трябва да е същото. И двамата мъже се взират в масата. Виктор не може да си спомни разпит, при който жертва с подобна травма така откровено да говори за секс. Прочиства гърлото си и обръща снимката, така че да не вижда коридорите, пълни с мъртви момичета в смола и стъкло.

— Спомена, че когато си била малка, съседът от къщата до вас е бил педофил, но кога си срещала и други?

— Човекът, който косеше моравата на баба. — Тя млъква, примигва и се взира злостно в бутилката с вода, а Виктор няма как да не си помисли, че не е искала да го споделя. Може би изтощението взема превес. Засега оставя тази мисъл настрана, но ще чака и други възможности.

— Често ли се виждаше с баба си?

Тя въздъхва и започва да чопли зарасналата коричка на един от пръстите си.

— Живях с нея — отвръща тя неохотно.

— Кога беше това?

Когато бях на осем, родителите ми най-накрая се разведоха. Една среща им беше достатъчна да се погрижат за всички въпроси като пари, къща и коли.

През следващите осем месеца се караха, като всеки твърдеше, че другият е длъжен да ме вземе.

Не е ли фантастично? Всяко дете непременно трябва да бъде принудено осем месеца да слуша как родителите му от все сърце не го искат.

Накрая бе решено да ме пратят да живея при баба, майката на майка ми, и двамата ми родители да плащат издръжка. Когато настъпи денят на заминаването, седнах на стъпалата пред входната врата с три куфара, два кашона и плюшено мече, които представляваха всичко, което притежавах. Никой от родителите ми не си беше у дома.

Предишната година се бяхме сдобили с нови съседи от другата страна на улицата — млада двойка, на която току-що се бе родило първото дете. Обичахме да им гостуваме, за да виждаме бебето — красиво малко момченце, което все още не беше побъркано или прецакано. С такива родители можеше и никога да не му се случи. Тя винаги ми даваше чиния с бисквити и чаша мляко, а той ме учеше как да играя покер и блекджек. Двамата ме закараха до автогарата, помогнаха ми да си купя билет с парите, които родителите ми бяха оставили на нощното шкафче предния ден, както и да си натоваря вещите в багажника, запознаха ме с шофьора и ми намериха място. Жената дори ми даде обяд за из път, както и овесени бисквити със стафиди, които още бяха топли. Още едно семейство, от което исках да съм част, но не бях тяхно дете. Все пак им помахах за сбогом, когато автобусът потегли, а те стояха един до друг на тротоара, държаха бебето и ми махаха, докато не изчезнахме от погледите си.