Стивен Кинг - Ако има кръв

И колко добре си прекарваха само!

Седяха във влажното мазе на светлината на газената лампа, която шерифът беше донесъл, Джим Ейврил от едната страна, Анди Прескот от другата. На мъждивото сияние на фенера младежът изглеждаше на не повече от четиринайсет. Определено не изглеждаше като пияния и обезумял млад мъж, който беше отвял главата на момичето. Ейврил си помисли, че злото е странно нещо. Странно и коварно. Намира начин да се промуши в теб, както плъх намира начин да се промуши в къщата, изяжда всичко, което те е примързяло да прибереш, а след като се насити, изчезва. Какво беше оставил след себе си плъхът-убиец, когато беше напуснал Прескот? Това. Едно уплашено момче. То твърдеше, че не си спомня какво е сторило, и Ейврил му вярваше. Въпреки това щеше да увисне на бесилото.

— Колко е часът? — попита Прескот.

Ейврил погледна джобния си часовник.

— Наближава шест. Минали са пет минути от предишния път, когато ме попита.

— И дилижансът идва в осем, така ли?

— Да. Когато излезе от града и се отдалечи на около миля, един от заместниците ми ще…

Дрю спря и се вгледа в страницата на пишещата машина. Слънчев лъч тъкмо я беше огрял. Той стана и отиде до прозореца. Късче от небето отново беше синьо. Колкото една кръпка, би казал баща му, но се увеличаваше. И чу нещо, слабо но познато: бръмченето на верижен трион.

Облече влажното си яке и излезе навън. Звукът още беше далеч. Прекоси двора, осеян с клони, до останките от бараката. Трионът на баща му лежеше под част от срутената стена и Дрю успя да го измъкне. Този трион беше от по-малките, но щеше да се справи, стига някое от повалените дървета, до които стигнеше, да не беше прекалено дебело. „И не се престаравай — каза си той. — Освен ако не искаш пак да се скапеш“.

За момент понечи да се прибере вътре и да продължи да работи вместо да се опита да пресрещне онзи, който си пробиваше път през отломките от преминалата буря. Можеше да отнеме ден-два. Но нещата се бяха променили. В съзнанието му изникна образ (вече идваха непрекъснато, без да ги търси) и го накара да се усмихне: комарджия в губеща поредица, приканващ крупието да побърза и да раздаде шибаните карти. Дрю вече не беше като този тип, и слава богу. Книгата щеше да го чака, когато се върне. Независимо дали продължеше да я пише тук в гората или у дома във Фалмът, книгата щеше да го чака.

Метна триона в багажника на шевролета и пое бавно по Лайняния път, като от време на време спираше да отмести нападали клони преди да продължи. Измина почти километър и половина преди да стигне до първото паднало на пътя дърво, но то беше бреза и я наряза бързо.

Верижният трион вече бръмчеше много силно, не ррррр , а РРРРРР . Всеки път, когато бръмченето спираше, Дрю чуваше двигателя на колата, с която спасителят му се приближаваше, после трионът отново се включваше. Дрю се опитваше да среже едно доста дебело дърво без особен успех, когато джип, пригоден за работа в гората, се зададе иззад следващия завой.

Шофьорът спря и слезе. Беше голям мъж с още по-голямо шкембе, облечен със зелен гащеризон и камуфлажно палто, което се развяваше около коленете му. Трионът, който носеше, беше с индустриални размери, но приличаше на играчка в облечените с ръкавици ръце на мъжа. Дрю веднага го позна. Приликата беше забележителна. Както и дъхът на „Олд Спайс“, придружаващ мириса на дървесина и бензин от триона.

— Здравейте! Вие трябва да сте синът на Стария Бил! Едрият мъжага се усмихна.

— Аха. А вие трябва да сте синът на Бъзи Ларсън.

— Точно така. — До този момент Дрю не беше осъзнавал острата си нужда да види друго човешко същество. Сякаш не съзнаваш колко си жаден, докато някой не ти подаде чаша студена вода. Той протегна ръка. Здрависаха се над поваленото дърво.

— Казваш се Джони, нали? Джони Колсън.

— Почти. Джаки. Отдръпнете се, за да нарежа дървото, господин Ларсън. На вас ще ви отнеме цял ден с тази играчка.

Дрю се отдръпна и загледа как Джаки включи триона си

„Щил“ и започна да реже дървото, като оставяше спретната купчинка дървени стърготини върху осеяния с листа и вейки път. Двамата заедно изтърколиха по-малката половина от ствола в канавката.

— Нататък пътят как е? — попита Дрю малко задъхан.

— Не е много зле, но на едно място се е изровил. — Джаки примижа с едно око и измери с поглед шевролета на Дрю. — Вероятно ще минете, джипът ви е достатъчно висок. Ако не успеете, мога да ви изтегля, макар че ще ви поочука гърнето.