Стивен Кинг - Ако има кръв

Обяснили му бяха плана внимателно, но Джеп не беше най-умният ученик в класа.

Доволен (е, относително доволен), Дрю стана, глътна от лека на д-р Кинг, после го прокара с чаша вода, за да измие вкуса в устата си: смесица от сополи и лекарство за настинка.

Става като преди. Това се случи със „Селото“ .

Можеше да си повтаря, че не е вярно, че този път е съвсем различно, че чистата верига в крайна сметка не е толкова чиста, защото беше вдигнал температура, доста висока, ако се съдеше по това как се чувстваше — и всичко това само защото се беше докоснал до онази кърпа.

Не, докосна се до ръката му. Докосна се до ръката, която беше държала кърпата .

— Докосна ръката, докоснала кърпата.

Пусна чешмата и си наплиска лицето. Това малко го освежи. Разбърка едно прахче „Гуди“ за главоболие с още вода, изпи го, после отиде до вратата и я отвори. Беше сигурен, че ще види Мама Лос, толкова беше уверен за момент (заради треската), че наистина я вижда, но се оказаха само движещи се сенки, предизвикани от лекия вятър.

Пое си няколко пъти дълбоко въздух. Вдишай дълбоко, издишай сега, ума ли си изгуби да му стиснеш ръка?

Прибра се в хижата и седна пред лаптопа. Струваше му се лоша идея да се напъва, но да бездейства би било още по-лошо. Затова започна да пише в опит да улови отново вятъра, който беше издул платната му и го беше докарал дотук. Отначало като че ли се получаваше, но до обед (не че му се ядеше) платната на въображението му съвсем се бяха свили. Навярно защото беше болен, но започваше да прилича твърде много на предишния път.

Изглежда, губя думите .

Това беше казал на Луси и на Ал Стампър, но не беше истината; просто това беше обяснение, което можеше да им даде, за да го приемат за писателски блокаж, нещо, което след време ще преодолее. Или което ще си иде само. Всъщност беше точно обратното. Заливаха го твърде много думи. Дъбрава или горичка? Блести или пламти? Или се блещи? Даден герой хлътнали очи ли има, или празен поглед? А, и можеше ли да каже хлътналоок или празноок ?

Приключи в един. Написал беше две страници и му беше все по-трудно да опровергае усещането, че отново се превръща в нервния и невротичен мъж, който за малко да опожари къщата преди три години. Можеше да си каже да не се терзае за дреболии като пейка вместо люлеещи се столове, но когато погледнеше екрана, всяка дума му се струваше неподходяща. Всяка дума сякаш криеше зад себе си друга, току извън обсега на зрението.

Възможно ли бе да се разболява от Алцхаймер? Дали се дължеше на това?

— Не ставай глупав — каза и се изненада колко носово говори. И прегракнало. Скоро щеше напълно да си изгуби гласа. Не че имаше с кого да говори, освен със себе си.

Замъкни си задника вкъщи. Там имаш жена и две прекрасни деца, с които да говориш .

Но тогава щеше да загуби книгата. Пределно ясно му беше. След четири-пет дни, когато отново бъдеше във Фалмът и се почувстваше по-добре, щеше да отвори документите с „Горчива река“ и прозата в тях щеше да изглежда все едно я е написал някой друг, чужда история, която нямаше да има представа как да довърши. Ако си тръгнеше сега, щеше да захвърли ценен дар, който можеше никога да не получи отново.

Направи се на мъж и сега има пневмония , беше казала дъщерята на Рой Деуит, като подтекстът гласеше: Какъв глупак . Нима Дрю щеше да постъпи по същия начин?

Девойката или тигъра? Книгата или живота? Изборът наистина ли беше толкова невъзможен и мелодраматичен? Едва ли, но със сигурност се чувстваше като десет кила лайна в торба за пет кила, в това нямаше никакво съмнение.

Ще поспя. Трябва да подремна. Когато се събудя, ще мога да реша .

И така, той пийна отново от вълшебния еликсир на д-р Кинг — или както там се казваше — и се качи в спалнята, където с Луси бяха спали при предишните си престои в хижата. Заспа и когато се събуди, дъждът и вятърът бяха връхлетели и изборът вече не беше в негови ръце. Трябваше да се обади по телефона. Ако все още можеше.

— Здравей, скъпа, аз съм. Съжалявам, че те ядосах. Наистина.

Тя пренебрегна извинението.

— Не ми прилича на алергия, господинчо. Струва ми се, че си болен.

— Просто настинка. — Той си прочисти гърлото или поне се опита. — Но май е доста тежка.

Прочистването на гърлото предизвика кашлица. Той покри с длан слушалката на стария телефон, но Луси вероятно все пак го беше чула. Вятърът идваше на пориви, дъждът шибаше прозорците, а лампите примигнаха.