Стивен Кинг - Ако има кръв

Когато вдигна тубата с бензина на слабата следобедна светлина, видя наклонения надясно почерк на баща си върху парче лейкопласт: ИЗПОЛЗВАЙ ТОЗИ, А НЕ БЕЗОЛОВЕН! Разтръска я. Беше пълна до половината. Не беше кой знае колко, но може би щеше да му стигне за два-три дни, ако го използваше разумно.

Отнесе тубата и здравия фенер в хижата, понечи да ги остави на масата, но размисли. Ръцете му трепереха и със сигурност щеше да разлее поне част от бензина. Затова сложи фенера в мивката и съблече мокрото яке. Преди да се заеме да напълни фенера, отново се разкашля. Стовари се на един от столовете и буха, докато насмалко не припадна. Вятърът виеше и нещо тупна върху покрива. Много по-голям клон от онзи, който беше отбил с ръка, ако се съдеше по звука.

Когато кашлицата премина, отвъртя капачката на фенера и тръгна да търси фуния. Не намери, затова откъсна парче алуминиево фолио и направи примитивна фуния. От изпаренията отново се разкашля, но този път удържа пристъпа, докато напълни резервоара. Щом приключи, се преви над шкафа с горещо чело, отпуснато върху ръката, и започна да се дави от кашлица.

Пристъпът в крайна сметка премина, но температурата му се беше качила още повече. „Това, че се измокри до кости, едва ли помогна“, помисли си той. Щом запалеше фенера — ако успееше да го запали, — щеше да изпие още един аспирин. И прахче за главоболие, и голяма глътка от лека на д-р Кинг за всеки случай.

Напомпа малката джаджа отстрани, за да покачи налягането, отвори кранчето, после запали клечка кибрит и я пъхна в дупката за запалване. За момент не се случи нищо, но после фитилът пламна и лумна толкова ярка светлина, че Дрю примижа. Занесе фенера до килера, за да потърси фенерче. Намери дрехи, стари оранжеви жилетки за ловния сезон и стари кънки (помнеше смътно, че се пързаляше по замръзналия поток с брат си в редките случаи, когато бяха идвали тук през зимата). Намери шапки и ръкавици, и допотопна прахосмукачка „Електролукс“, която изглеждаше в същото окаяно състояние като ръждясалия верижен трион в бараката. Нямаше фенерче.

Вятърът се извиси до писък в стрехите и го заболя главата. Дъжд се стичаше по прозорците. Последната дневна светлина се стопяваше и той си помисли, че го чака много дълга нощ. Експедицията до бараката и усилията да запали фенера го бяха погълнали изцяло, но сега, след като беше свършил с това, имаше време да се страхува. Беше се оказал хванат в този капан заради книга, която (вече можеше да го признае) започваше да му се изплъзва като предишните. Нямаше как да си тръгне, беше болен и несъмнено щеше да се разболява все повече.

— Мога да си умра тук — каза с новия си пресипнал глас. — Напълно възможно е.

По-добре да не мисли за това. По-добре да сложи дърва в печката и да я запали, защото освен дълга, нощта щеше да бъде и студена. Температурите рязко ще паднат с нахлуването на студения фронт , брадясалият любител на метеорологията не беше ли казал така? Продавачката в магазина с обицата на устната беше казала същото. Използвала беше същата метафора (ако наистина беше метафора), която оприличаваше температурата на предмет, който може да падне от маса.

Това му напомни за заместник-шериф Джеп, който не беше най-умният ученик в класа. Наистина ли? Нима си беше въобразил, че този израз ще свърши работа? Скапана метафора (ако наистина беше метафора). Не само слаба, а направо смехотворна. Докато зареждаше печката, в трескавия му ум като че ли се отвори тайна врата и той си помисли: Куха лейка.

По-добре.

Глупав като патка .

Още по-добре заради натюрела на Дивия запад.

Тъп като галош. Кух като хралупа. Глупав като …

— Престани — каза с почти умолителен тон. Това беше проблемът. Тайната врата беше проблемът, защото…

— Нямам власт над нея — каза с пресипналия си глас и си помисли: „Тъп като жаба с мозъчна травма“.

Плесна се с длан по слепоочието. Прониза го още по-силна болка в главата. Удари се отново. И отново. Когато се насити, напъха смачканите страници от списание под няколко съчки, драсна кибритена клечка върху плота на печката и се вгледа как огънят се разгорява.

Със запалената клечка все още в ръка погледна към страниците от „Горчива река“, натрупани до принтера, и се запита какво ли ще стане, ако ги подпали. Не беше успял съвсем да изгори къщата, когато запали „Селото на склона“, пожарната пристигна преди пламъците да обхванат дори стените на кабинета му, но на Лайняния път нямаше да дойде пожарна, а бурята не би могла да угаси разгорял се пожар, защото хижата беше стара и суха. Стара като земята, суха като на баба ти…