Стивен Кинг - Ако има кръв

Е, в известен смисъл това бяха пресни продукти.

— А пилешко?

— Не. Но имаме яйца. Може и да излюпите някое пиле от тях, ако ги държите на топло. — Жената се разсмя на остроумието си и се видяха кафявите ѝ зъби. Значи не дъвчеше дъвка, а тютюн.

В крайна сметка Дрю напълни две кошници. Нямаше „Никвил“, но намери нещо, наречено „Лекът на д-р Кинг за кашлица и настинка“, както и аспирин и прахчета против главоболие „Гуди“. Завърши пазаруването с няколко консерви пилешка супа с фиде (еврейския пеницилин, наричаше я баба му), кутия маргарин и два хляба. Хлябът беше от дунапренения, произвеждан в големите фабрики, но нямаше друг. Виждаше как съвсем скоро ще си направи препечен сандвич със сирене. Идеална храна за човек с болно гърло.

Касиерката маркира покупките, като не спираше да дъвче. Дрю гледаше като хипнотизиран повдигнато и спускането на обицата на устната ѝ. След колко ли години Малкото чудовище на мама щеше да си сложи същата? След петнайсет? Може би единайсет? Каза си, че се проявява като сноб, всъщност като отвратителен сноб, но въпреки това развихреното му въображение продължаваше да препуска по пътека от асоциации. Добре дошли в „Уолмарт“. Памперси, вдъхновени от бебетата. Обичам мъже, винаги заредени с тютюн за дъвчене. Всеки ден е нова страница в модния ви дневник. Заключи я и я прати…

— Сто осемдесет и седем — каза жената и прекъсна потока му от мисли.

— Божичко, наистина ли?

Тя се усмихна и разкри зъби, които Дрю би предпочел да не вижда.

— Като искате да пазарувате тука в гората, господин… Ларсън, нали?

— Да. Дрю Ларсън.

— Като искате пазарувате тука в гората, господин Ларсън, трябва да сте готов да платите цената.

— Къде е Рой? Тя извъртя очи.

— Татко е в болницата в Сейнт Кристофър. Пипна грип, отказа да отиде на доктор, направи се на мъж и сега е с пневмония. Сестра ми гледа децата, за да мога аз да идвам в магазина и, честно да ви кажа, ми наду главата.

— Съжалявам. — Всъщност не му дремеше за Рой Деуит. Интересуваше го обаче сополивата кърпа на Деуит. И как той, Дрю, беше стиснал ръката, която я беше използвала.

— Аз съжалявам още повече. Утре ще е пълно с клиенти заради бурята, която се задава през уикенда. — Тя посочи с два разперени пръста към кошниците му. — Дано имате пари в брой, защото машината за кредитни карти се счупи, а татко все забравя да я занесе на ремонт.

— Да, имам. Каква буря?

— Северняка, както ѝ викат по „Ривиер дю Лу“. Радиостанция от Квебек. — Произнесе го Куа-бек . — Силни ветрове и порои. Ще връхлети вдругиден. Вие сте на Лайняния, нали?

— Да.

— Е, ако не искате да останете тук още цял месец, по-добре си съберете багажа и покупките и се връщайте на юг.

Дрю познаваше добре тази нагласа. Тук на север в ТР нямаше значение, че си от Мейн; ако не си от окръг Арустък, те смятаха за невежо гражданче, което не може да различи смърч от бор. А ако живееш южно от Огъста, направо си поредният тъпак от Масачузетс.

— Мисля, че ще се оправя — каза той и извади портфейла си. — Живея на крайбрежието. И нас често ни връхлитат североизточните бури.

Тя го изгледа със съжаление.

— Не говоря за североизточните бури, господин Ларсън. А за северняка, който идва от Канада, директно от Полярния кръг. Температурите ще паднат под масата, както се казва. От двайсет градуса ще се сринат до нулата. Може и под нулата. Тогава ще забрули суграшицата. Свари ли ви на Лайняния път, там ще си останете.

— Ще се оправя. Ще е като… — Дрю спря. Понечил беше да каже: „Ще е като диктовка“.

— Какво?

— Нищо, нищо. Ще се оправя.

— Дано.

На връщане към хижата — слънцето блестеше в очите му и предизвика и главоболие отгоре на другите му симптоми — Дрю размишляваше мрачно за сополивата кърпа. Както и как Рой Деуит се беше направил на мъж и беше попаднал в болницата. Погледна в огледалото за обратно виждане и се взря за момент в зачервените си насълзени очи.

— Няма да ме тръшне шибаният грип. Не и когато съм набрал скорост. — Добре, но защо, за бога, беше стиснал ръка на проклетия кучи син, след като безспорно бе гъмжала от микроби? Толкова големи, че да ги видиш и без микроскоп. И след като въпреки това му стисна ръката, защо не бе помолил да използва тоалетната, за да се измие? Господи, дори децата му знаеха, че трябва да си мият редовно ръцете. Лично ги беше научил.

— Няма да ме тръшне грипът — повтори той, после спусна сенника, та слънцето да не му свети в очите. За да не му блести в очите.