Гильермо Дель Торо - Вечната нощ

Occido Lumen, което в приблизителен превод ще рече „Падна­лата светлина“. Четиристотин осемдесет и девет ръкописни стра­ници на пергамент, двадесет страници с миниатюри, подвърза­на с кожа и облечена с чисто и пропъждащо вампирите сребро. Книгата представляваше разказ за надигането на стригоите и се основаваше на древна сбирка глинени плочки от месопотамско време, открита в планините Загрос през 1508 година. Изписани с шумерско писмо и изключително крехки, плочиците оцелели по­вече от век и попаднали в ръцете на един френски равин, който тайно се заловил да ги разчете. Това станало повече от две столе­тия преди шумерското писмо да бъде разгадано от учените. Най- сетне равинът дарил своя илюстрован ръкопис на крал Луи XIV и незабавно бил хвърлен в затвора заради това си усилие.

Глинените плочици били разтрошени на прах по заповед на краля, а за ръкописа се приело, че е унищожен или загубен. Дър­жанката на краля, любителка на окултното, измъкнала Occido Lumen от една крипта в двореца през 1671 година и след това книгата сменяла многократно потайните си собственици, като придобила славата на прокълнат текст. Occido Lumen излязла наяве за кратко през 1823 и 1911 година и всеки път това съвпадало с плъзването на някоя загадъчна болест. После отново изчезвала. Текстът беше предложен на търг в Сотбис в Манхатън десетина дни след пристигането на Господаря и началото на вампирската зараза. Търгът беше спечелен с много труд от Сетракян с подкрепата на Древните и натрупаното от тях богатство.

Сетракян, университетски професор, който странеше от об­ществото след превръщането на любимата си съпруга и беше обсебен от преследването и унищожаването на стригоите, смяташе Occido Lumen за меродавен текст относно конспирацията на вам­пирите, която мъчеше земята през по-голямата част от историята на човешкия род. Публично, неговото положение в живота беше слязло до това на дребен собственик на заложна къща в икономически западнала част на Манхатън. Ала дълбоко зад скромната магазия той поддържаше арсенал от оръжия срещу вампирите и библиотека с древни свидетелства и наръчници за страховитата раса, събрани от разни краища на света през десетилетните му търсения. А желанието му да разкрие тайните, които се съдържат в Occido Lumen, беше толкова силно, че той в крайна сметка по­жертва живота си, за да попадне книгата в ръцете на Фет.

През онези дълги тъмни нощи в тунела под реката Хъдсън на Фет му хрумна, че Occido Lumen ще да е била предложена на търга от някого. Някой беше притежавал прокълнатата книга - обаче кой? Фет помисли, че може би продавачът знае нещо повече за силата и съдържанието на книгата. След като излязоха на повърхността, Фет усърдно работеше с тома с помощта на латински речник и с тежък труд превеждаше, доколкото можеше. При една екскурзия из опразнената сграда на Сотбис в Горен Ийст Сайд, Фет откри, че анонимният получател на прихода от продажбата на изключително рядката книга щял да бъде университетът в Рейкявик. Фет и Нора претеглиха плюсовете и минусите на едно пътешествие дотам и заедно решиха, че дългото плаване до Исландия е единственият им шанс да разкрият кой всъщност е предложил книгата на търг.

Но както Фет откри още с пристигането си, университетът беше вампирско гнездо. Надявал се беше, че Исландия може да е тръгнала по пътя на Обединеното кралство, което беше реагирало бързо на заразата - британците бяха взривили тунела под Ламанша и бяха изловили стригоите след избухването на заразата. Островите останаха почти без вампири и жителите им останаха хора, макар и напълно изолирани от останалата част от заразената планета.

Фет беше изчакал дневната светлина, за да претърси разграбените кабинети на администрацията с надеждата да проследи произхода на ьснигата. Узна, че самата университетска управа е предложила ръкописа на търг, а не е бил някой учен на работа тук, или пък друг определен продавач, както той бе очаквал. Кампусът беше изоставен и се оказа, че дългото пътуване е довело до задънена улица. Но все пак загубата не беше пълна. Защото на един рафт във факултета по египтология Фет откри прелюбопитен текст: стара, подвързана в кожа книга, отпечатана на френски език през 1920 година. На корицата й се четяха думите Sadum et Amurah. Последните думи, които Сетракян го бе помолил да запомни.

Фет взе текста със себе си. Ако че не знаеше и дума на френски.

Втората част от мисията му се оказа далеч по-плодоносна. В някакъв ранен момент на връзката си с наркотрафикантите, след като научи колко широк е обхватът на техните действия, Фет ги предизвика да му намерят ядрено оръжие. Искането му не беше толкова пресилено, колкото би могъл да си помисли някой. По- точно, в Съветския съюз, където стригоите се радваха на пълна власт, много от така наречените бомби в куфарче бяха откраднати от бивши офицери от КГБ и вървеше мълва, че могат да се закупят на черния пазар в Източна Европа - почти като нови. Усилията на Господаря да прочисти света от тези оръжия - за да не бъде унищожено мястото, от което той произхожда, така както той самият беше унищожил шестимата Древни - доказа на Фет и на останалите, че той наистина е уязвим. Също като при Древните, мястото на произхода на Господаря, същинският ключ към неговото премахване, беше закодирано в страниците на Occido Lumen. Фет предложи подходящата цена и разполагаше с нужното за целта сребро.