Гильермо Дель Торо - Вечната нощ

Плаваха на десетина мили от брега на Ню Бедфорд, Масачузетс, което припомни на Фет едно от по-интересните сведения в работните бележки на Сетракян, събрани и оставени от него заедно с Occido Lumen. Старият професор предаваше един раз­каз за флотилията на Уинтроп от 1630 година, която прекосила Атлантика десет години след Мейфлауър и довела втората вълна пилигрими в Новия свят. Един от корабите, Хоупуел, докарал три неназовани товара, затворени в хубави дърворезбовани сандъци. След като пристанали в Сейлъм, Масачузетс, и после се преместили в Бостън (заради обилието на питейна вода там), условията за заселниците станали жестоки. Двеста от тях били загубени през първата година, като гибелта им била приписана на болест, ала истинската причина била друга: те станали жертва на Древните, след като неволно пренесли стригоите в Новия свят.

Смъртта на Сетракян остави у Фет огромна празнота. Липсваха му скъпоценните мъдри съвети, както и компанията на ста­реца, но най-много му липсваше неговият ум. Убийството му не беше просто смърт, а съдбоносен удар върху бъдещето на човешкия род - и това не беше преувеличение. Излагайки се на голям риск, Сетракян им бе дал тази свещена книга, Occido Lumen , но не и начина, по който да я разшифроват. Освен книгата, Фет из­следваше и страниците, и подвързаните с кожа бележници, които съдържаха дълбоките херметически размишления на стареца и тук-там дребните му домакински наблюдения, списъци за бакалски стоки и сметки.

Фет отгърна френската книга и не можа да разбере нищичко и от нея - това не беше изненада. Но някои от красивите гравюри бяха доста показателни - на една от илюстрациите, заемаща цяла страница, Фет видя нарисувани един стар човек и жена му, които бягаха от град, обхванат от свещен огън, а жената се превръщаше в прах. Даже и той знаеше тази история... [2] Виж Битие, 18 (Бел. прев.).

- Лот... - каза Фет. Няколко страници по-напред беше видял друга илюстрация: старият мъж бранеше две болезнено красиви крилати създания - изпратените от Бог архангели. Фет набързо затвори книгата и погледна корицата. Sadum et Amurah.

- Содом и Гомор - рече той. - Садум и Амура са Содом и Гомор... - И изведнъж почувства, че е овладял френския език. Спомни си една илюстрация от Occido Lumen, почти идентична с тази във френската книга. Не като стил или сложност, а като съ­държание. Лот брани архангелите от мъжете, които търсят да ги познаят.

Намеците бяха налице, но Фет общо взето не можеше да ги използва. Дори дланите му, едри и груби като бейзболни ръкавици, изглеждаха съвършено непригодни да боравят с Occido Lumen. Защо Сетракян беше го предпочел пред Еф за пазител на книгата? Еф беше по-умен, несъмнено, много по-начетен. По дяволите, той вероятно владееше и шибания френски. Но Сетракян знаеше, че Фет би умрял, преди да допусне книгата да попадне в ръцете на Господаря. Сетракян познаваше Фет добре. И го обичаше - търпелив и грижлив като стар баща. Твърд, но съчувстващ, Сетракян никога не накара Фет да се мисли за прекалено тромав или неосведомен; тъкмо обратното - той обясняваше всичко с голямо внимание и търпение и караше Фет да се чувства част от нещо. Накара го да се почувства на място.

Емоционалната празнота в живота на Фет беше запълнена по най-неочакван начин. Когато Еф започна да става все по-нестаби- лен и вманиачен, което започна още в първите дни в тунела и се засили, след като излязоха на повърхността, Нора взе да се опира повече на Фет, да му се доверява, да му дава утеха и да я търси от него. С времето Фет научи как да откликва. Започна да се възхи­щава на твърдостта на Нора пред лицето на такова смазващо отчаяние; толкова други се бяха предали или на безнадеждността, или на лудостта, или пък, подобно на Еф, бяха допуснали отча­янието да ги промени. Нора Мартинес явно беше видяла нещо у Фет - може би същото като стария професор - едно първич- но благородство, по-прилично на това на някое товарно добиче, отколкото на човек, нещо, което самият Фет не осъзнаваше дос­коро. И ако това негово качество - издръжливост, решителност, безкомпромисност, каквото и да е - го правеше по някакъв начин по-привлекателен за Нора при сегашните крайно тежки обстоятелства, толкова по-добре, смяташе той.

От уважение към Еф, Фет устояваше на това обвързване, отричаше и собствените си чувства, и тези на Нора. Но взаимното им привличане сега беше по-видимо. В последния ден, преди да замине, Фет беше опрял крака си до този на Нора. Обикновен жест, от всяка гледна точка, но не и за човек като Фет. Той беше едър мъж, но невероятно внимателен по отношение на личното си пространство; нито търсеше, нито допускаше то да бъде на­рушено. Държеше се настрани и се чувстваше крайно неловко от повечето човешки контакти - но коляното на Нора се притиска­ше о неговото и сърцето му препускаше. Препускаше с надежда, защото му мина през ума: Тя стои. Тя не се отмества...