Гильермо Дель Торо - Вечната нощ

Трафикантите поразпитаха сред събратята си моряци с обещанието за голяма печалба в сребро. Фет се отнесе скептично, когато контрабандистите рекоха, че имат изненада за него, ала отчаяният човек би повярвал в какво ли не. На едно вулканично островче южно от Исландия се срещнаха със седемчленния украински екипаж на някаква бракувана яхта с шест различни из вънбордови двигателя. Капитанът беше младеж в средата на двадесетте си години, практически еднорък - лявата му ръка беше изсъхнала и завършваше с отвратителна лапа.

Оръжието съвсем не беше куфарче. Приличаше на малко буре или кофа за смет, увита в черен насмолен брезент и мрежа и препасана отстрани и през капака със зелени ремъци с катарами. Горе-долу три стъпки високо и две - широко. Фет лекичко опита да го вдигне. Тежеше над сто паунда.

- Сигурен ли си, че това нещо работи? - попита той.

Капитанът попочеса рижавата си брадица със здравата си ръка. Говореше развален английски с руски акцент.

- Казаха ми, че работи. Можеш да разбереш само по един начин. Липсва му чарк.

- Липсва му чарк ли? - рече Фет. - Нека позная. Плутоний. Или уран-233.

- Не. Горивото е вътре. Разрушителна способност един килотон. Липсва му детонатор. - Посочи едно кълбо жици в горната част на оръжието и сви рамене. - Всичко останало е добро.

Експлозивната сила от един килотон за ядреното оръжие се равнява на тази на хиляда тона тротил. Ударна вълна от половин миля, разрушаваща стомана.

- Ще ми се да знам как го намери - каза Фет.

- Ще ми се да знам за какво ти трябва - отвърна капитанът. - Най-добре всички да си пазим тайните.

- Така е честно.

Капитанът накара един моряк да помогне на Фет да натовари бомбата на Фаръл. Фет отвори скривалището под борда, където държеше среброто. Стригоите бяха наклонни да събират всяко късче сребро, така както събираха и обезвреждаха ядрените оръжия. В резултат стойността на това пагубно за вампирите вещество се покачи драстично.

Когато сделката беше сключена и покрай това екипажите размениха бутилки водка срещу кесии тютюн, наляха питиета в малки чашки.

- Украинец? - попита капитанът, щом преглътна питието.

Фет кимна.

- Как позна?

- Приличаш на хората от моето село, отпреди да изчезне.

- Селото изчезна? - попита Фет.

Младият капитан кимна.

Чернобил - уточни той и вдигна съсухрената си ръка.

Сега Фет хвърли поглед към бомбата, привързана за стената с еластично въже. Нямаше мигащи светлинки, нямаше тиктакане. Заспало оръжие, което очакваше активиране. Дали не беше заме­нил среброто за варел, пълен с боклук? Фет не мислеше така. Той вярваше, че украинският контрабандист проучва снабдителите си, пък и трябва да продължи бизнеса си с наркотрафикантите.

Фет бе развълнуван. Дори изпитваше увереност. Беше като да държи заредена пушка, обаче без спусък. Трябваше му само дето­натор.

Фет беше видял със собствените си очи как група вампири разкопават един геологично активен участък с гейзери край Рейкявик, наречен Черното езеро. Това доказваше, че Господаря не знае къде точно се намира мястото на неговия произход - не мястото, където е роден, а калта, от която за пръв път се е надигнал във вид на вампир.

Тайната на това място се съдържаше в Occido Lumen. Фет трябваше да стори едно нещо, което още не беше успял: сам да дешифрира книгата и да го намери. Да приличаше Occido Lumen по­вече на точен наръчник за изтребване на вампири, Фет щеше да съумее да следва инструкциите. Книгата обаче бе пълна с налудничави изображения, странни алегории и съмнителни твърдения. Чертаеше пътя назад през човешката история, направлявана не от ръката на съдбата, а от свръхестествената хватка на Древните. Текстът го объркваше, объркваше и останалите. Ето тук най-много му липсваше успокояващото богатство на знанията на стария професор. Без него Occido Lumen бе за тях точно толкова полезна, колкото и ядрената бомба без детонатора.

Но и това беше някакъв напредък. Неизтощимият ентусиазъм на Фет го накара да се качи на палубата. Улови се за релинга и заг­леда развълнувания океан. Тази вечер ръмеше солен всепроникващ дъждец; нямаше силни валежи. Изменената атмосфера беше направила корабоплаването по-опасно, времето в морето беше по-непредсказуемо. Корабът се движеше през ято медузи. Медузите бяха превзели по-голямата част от открития океан, ядяха хайвера и блокираха и малкото слънчева светлина. Понякога се носеха на рояци с ширина от по няколко мили и закриваха водната повърхност като коричка на пудинг.