Гильермо Дель Торо - Вечната нощ

Мамка му.

Еф грабна торбата си, сребърните остриета вътре издрънкаха, и я метна на гръб, като дръжките на мечовете се озоваха над раменете му и заприличаха обвити с кожа антени. На излизане се огледа набързо и зърна една стара играчка трансформър до CD- плейъра на бюрото на Зак. Сайдсуайп, ако правилно си спомняше прочетеното в книжката на момчето за особеностите на аутоботите. Подарък от Еф за рождения ден на Зак само отпреди някол­ко години. Един от краката на Сайдсуайп висеше, прекършен от прекомерна употреба. Еф размърда ръцете на трансформъра и си спомни с каква леснина Зак „трансформираше“ играчката от кола в робот и обратно, като изпечен майстор на кубчето на Рубик.

- Честит рожден ден, Зи - прошепна Еф, преди да натъпче счупената играчка в торбата с оръжията и да тръгне към вратата.

Някогашната Кели Гудуедър пристигна пред бившия си дом на улица „Келтън“ само няколко минути след тръгването на Еф. Тя следеше човека - нейния Близък - откак усети пулсира­нето на кръвта му преди петнадесетина часа. Но когато небето изсветля през меридиема - онези два или три часа на приглушена, ала все пак опасна слънчева светлина, която проникваше през плътната облачна покривка при всяко завъртане на планетата - й се наложи да се оттегли под земята и така загуби време. Сега бе близо.

Придружаваха я две от пипалцата с черните очи - това бяха деца, ослепели при слънчевото затъмнение, което съвпадна с идването на Господаря в Ню Йорк. По-късно те бяха превърнати от самия него и сега бяха дарени с по-силни сетива - дребни и бързи, плъпнали по тротоара и върху изоставените автомобили като гладни паяци. Не виждат нищо и усещат всичко.

При нормални обстоятелства вътрешното привличане на Близкия би било достатъчно за Кели да го проследи и да установи местоположението му. Но излъчването на Еф беше отслабено и изкривено от ефекта на етанола, стимулантите и седативите върху нервната система и кръвообращението му. Интоксикацията объркваше синапсите в мозъка, забавяше скоростта на предаваните от тях сигнали и прикриваше излъчването на човека както се заглушава радиопредаване.

Господаря се интересуваше особено много от Ефраим Гудуедър и по-точно, от наблюдението на придвижването му из града. По тази причина пипалцата - някога брат и сестра, а сега почти еднакви, лишени от коси, гениталии и други човешки полови белези - бяха изпратени от Господаря да помагат на Кели в преследването. Тук те започнаха да подтичват напред-назад край късата ограда пред къщата и зачакаха Кели да ги настигне.

Тя отвори вратата и влезе в имота, като обиколи веднъж къ­щата в търсене на капани. Щом остана доволна, удари с ръба на дланта си двойния прозорец и разпиля стъклата, когато се пре­сегна да отключи и да махне резето.

Пипалцата скокнаха вътре, последвани от Кели, която първо вдигна и провря единия си гол мръсен крак, а после с лекота сгъна и усука тялото си, за да влезе през широкия три стъпки квадратен отвор. Пипалцата се покатериха по дивана и го посочиха като обучени полицейски кучета. Кели остана напълно неподвижна дълго време, отвори сетивата си за вътрешността на къщата. По­твърди, че са сами и следователно са закъснели. Но почувства неотдавнашното присъствие на Еф. Може би имаше какво още да се узнае.

Пипалцата се стрелнаха по пода към гледащия на север прозорец и докоснаха стъклото, като че попиваха някакви остатъци от скорошно чувство. После внезапно се втурнаха нагоре по стълби­те. Кели ги последва, позволявайки им да душат и да бележат. Когато отиде при тях, те подскачаха из една от стаите, превъзбудени от натиска на скорошното присъствие на Еф, подобно на зверове, подивели от някакъв непреодолим, ала недоразбран подтик.

Кели застана в средата на стаята с отпуснати ръце. Топлината на вампирското й тяло, бурният й метаболизъм незабавно загря хладното помещение с няколко градуса. За разлика от Еф, Кели не страдаше от никаква форма на човешка носталгия. Не изпитваше привързаност към някогашния си дом, не я пронизваше жал за загубата, когато стоеше в стаята на сина си. Тя вече не усещаше връзка с това място, точно както не усещаше и връзка с жалкото си минало на човешко същество. Пеперудата не изпитва нито умиление, нито копнеж към гъсеницата, а просто отлита.

В съществото й навлезе бучене - присъствие в главата й, забързване в тялото й. Господаря, който гледаше чрез нея. Гледаше как са закъснели с малко.