Кендари Блейк - Кралица на кошмара

Всички се взират в мен.

— Добре — казвам. — Добре, ще изчакаме.

Но не твърде дълго.

След като тази нощ не спах много, с Кармел сме седнали около кухненската маса на Томас и го гледаме как приготвя закуска с Морфран. Изпълняват сутрешните си задължения с отработени движения, като сноват сънено между масата и печката. Морфран е облечен в кариран бархетен халат и изглежда нелепо. Кой би предположил, че под този халат се крие един от най-големите специалисти по вуду магия в Северна Америка. В това отношение си приличат с внука му.

Чува се цвърчене на парчета месо в тигана. Морфран има навика да запържва наденица, нарязана на кръгчета, за закуска. Малко е странно, но всъщност е много вкусно. Тази сутрин нямам апетит, но Томас плъзва пред мен цяла камара наденица и бъркани яйца, затова ровя и ръчкам в чинията си, за да изглежда все едно ям. Срещу мен на масата Кармел прави горе-долу същото.

Морфран пълни собствената си чиния и отсипва част от наденицата в купичката на Стела. Черният лабрадор (според мен една идея мелез) се втурва презглава в кухнята, все едно не е яла от години. Морфран погалва дебелата й задница и се обляга на кухненския плот с чиния в ръка, като ни гледа над рамките на очилата си.

— Доста е раничко за събрание на младите „Ловци на духове“ — казва той. — Явно сте го загазили здравата.

— Не сме го загазили — промърморва Томас.

Морфран изсумтява измежду хапките.

— Едва ли сте се домъкнали по това време само заради колбаса — казва той.

Има го и това, той казва на наденицата „колбас“.

— Портокаловият сок е много вкусен — усмихва се Кармел.

— Купувам от този без пулпа. Сега изплюйте камъчето. Трябва да ходя в магазина.

Гледа право в мен, когато го казва. Бях си наумил цяла серия въпроси. Вместо това изтърсвам:

— Трябва да разберем какво е станало с Анна.

Това е сигурно десетият път, в който му го казвам, и на него му е писнало да го чува точно толкова, колкото на мен да го изричам. Но сега трябва да ме чуе. Нуждаем се от неговата помощ, а той не е предлагал такава от нощта, когато се бихме с обиамана. Тогава Морфран измисли контрапроклятие, за да ме държи жив, понеже бях жертва на вуду магията, и помогна на Томас със защитните заклинания в къщата на Анна.

— Как е колбасът? — пита той.

— Става. Не съм гладен. Няма да спра да те питам.

Погледът му се премества към раницата ми. Никога не вадя камата пред Морфран. Нещо в държанието му ме кара да си мисля, че присъствието й не е добре дошло. Томас прочиства гърло.

— Разкажи му за Мари ла Пойнт.

— Коя е Мари ла Пойнт? — питам аз, а Морфран хвърля на Томас поглед, който ме кара да мисля, че току-що си е изпросил домашен арест.

— Тя е… — Томас се разколебава под погледа на дядо си, но този път аз печеля. — Тя е ямайка и се занимава с вуду. Морфран говори с нея няколко пъти относно… твоя случай.

— Какъв е моят случай?

— Най-вече относно обиамана. За факта, че ядеше плът, че можеше да поглъща сила и есенция дори след смъртта; в смисъл, поглъщането на плът само по себе си е рядкост. Това, в което се е превърнал обиаманът след смъртта си, след като е изял баща ти, като се е свързал с камата и е започнал да се храни от нея — това го прави нещо като скапан еднорог!

— Томас! — прекъсва го ядосано Морфран. — Да му се не види!

Клати глава и мърмори „еднорог“ под носа си.

— Това, което е направил този призрак, е да хване едно древно изкуство и да го изкриви в нещо неестествено.

— Не съм искал да кажа, че… — започва Томас, но аз го прекъсвам.

— Какво каза твоята приятелка? — питам. — Мари ла Пойнт. Пита ли я за Анна?

— Не. Питах я за обиа. Питах я дали връзката между обиамана и ножа е прекъсната, дали може да бъде прекъсната.

Косъмчетата по тила ми настръхват, въпреки че сме водили този разговор и преди.

— И какво каза тя?

— Каза, че може, че е. Че ще бъде.

— Ще бъде? — почти изпищява Кармел, вилицата й издрънчава в чинията. — Какво, по дяволите, значи това?

Морфран свива рамене и подава на Стела парче наденица, забучено на вилицата му, когато тя слага лапа на коляното му.

— Каза ли нещо друго? — питам.

— Да — отговаря той. — Каза същото, което се опитвам да ти обясня от месеци. Спри да си вреш носа, където не ти е работа, преди да си създадеш враг, който може да ти го отреже.

— Тя ме е заплашила?

— Не беше заплаха, а съвет. Има някои тайни на този свят, за които хората са готови да убиват само и само да ги запазят.