Скот Сиглър - Земно ядро

— Няма начин тази машина да работи след толкова време — каза Санджи, изправи се и се протегна. — Мисля, че тук нищо не функционира от хиляди години.

Конъл си погледна часовника. Имаха още три минути, после трябваше да тръгват. Погледна Вероника, която вече се насочваше към следващата ниша, и я последва, решен да сложи край на тази екскурзия и да я изкара оттук.

09:45

О’Дойл се събуди от рязко потупване по лицето. Още преди да се изправи, посегна за ножа си, но не го намери. Примигна и видя, че го е тупнала Либранд. Гледаше някъде встрани от него и кораба. Беше приклекнала, замръзнала. Черната ѝ коса висеше пред лицето ѝ. Погледът ѝ бе съсредоточен като на ястреб. Ножът в ръката ѝ сочеше към заплахата.

Той бързо се изправи и потрепери от болката в крака. Инстинктивно застана пред Либранд.

Две сребристи буболечки отразяваха невъобразимо ярко изкуствените слънца над тях. Клечаха в пясъка на брега на реката. О’Дойл веднага забеляза, че са нови. Едновременно с това обученият му ум затърси начин да се справи с петнайсетсантиметровите назъбени остриета, които заплашително се показваха от клиновидните им глави.

— Малките ни приятели се адаптират — тихо каза О’Дойл. — Остави ножа. Няма да ти помогне срещу тях, а ще ти трябват и двете ръце, ако атакуват.

Либранд бавно и безмълвно затъкна ножа в калъфа на колана си.

— Какво ще правим?

— Пресегни се бавно и хвани най-големия камък, който можеш — отговори О’Дойл. Наведе се с гримаса, зарови пръсти в пясъка и измъкна камък, голям колкото главата му. Либранд бавно се наведе и вдигна един малко по-малък камък.

— На три. Цели се в лявата, аз ще оправя другата. Едно… две… три!

И метна тежкия камък. Той сякаш увисна във въздуха. Със светкавично движение сребристата буболечка избяга, а камъкът тупна в пясъка. О’Дойл се облещи. Невероятна скорост. Буболечката беше два пъти по-бърза от всичко, което беше виждал.

Другата сребриста буболечка също избяга встрани, спря и застина като статуя. Либранд замахна и хвърли камъка с отработено кръгово движение от бейзбола. Буболечката побягна, но не бе достатъчно бърза: камъкът помля краката ѝ, откъсна един и пречупи друг. Тя се загърчи конвулсивно. Откъснатият крак се заизвива спазматично на пясъка.

Здравата буболечка се стрелна невероятно бързо към главата на Либранд. Тя вдигна ръце да се защити и хвана дългокраката машина във въздуха. Острието проблесна и два от пръстите на лявата ѝ ръка паднаха на земята.

Либранд изкрещя от болка и страх. Сребристата буболечка здраво обви ръцете ѝ с два от многоставните си крака. Другите два я стиснаха за главата и я задърпаха в опит да притеглят окото ѝ към окървавеното острие. Либранд извърна глава в последния миг. Острието се плъзна по челото ѝ и мина през лявата вежда и лявото ухо. Половината ухо падна на пясъка. По лицето и гърдите на Либранд шурна кръв. Острието се отдръпна за нов опит да я прободе в окото.

Силните ръце на О’Дойл сграбчиха сферичното тяло и го дръпнаха с всичка сила. Буболечката се вкопчи в Либранд, острите ѝ нокти разкъсаха ръкавите на кул-стюма и се впиха в нежната кожа отдолу. О’Дойл изтръгна машината. От разтворените ѝ нокти капеше кръв.

О’Дойл изрева в пристъп на примитивна ярост и с всичка сила фрасна машината в една скала. Буболечката се смачка в камъка със силно метално скърцане. Краката ѝ се загърчиха. Но успя да забие острите си нокти в ръцете му. О’Дойл изкрещя, вдигна я и я удари в скалата отново и отново, все едно бог Тор млатеше настървено с чука си. Чу как нещо в пробитата обвивка се счупва. Краката потрепнаха още веднъж и се отпуснаха.

О’Дойл погледна към другата сребриста буболечка. Кипеше от безумен бяс. Ранената машина напразно се опита да избяга на двата си здрави крака. Приличаше на настъпен рак, който пълзи по тъмния пясък. Яростта даде още сили на О’Дойл и той се хвърли върху ранената буболечка, забравил за ранения си крак.

Сграбчи един от тънките ѝ крайници, вдигна я във въздуха и я блъсна с всичка сила в един голям камък. Обвивката се разцепи и се разхвърчаха искри. Разнесе се миризма на изгорял шоколад. О’Дойл нададе първобитен вик на тържество и ярост. Примигна и погледна гърчещия се крак, който още стискаше в ръка. Хвърли го и закуцука към Либранд.

Дясната ѝ ръка бе здрава и тя бе притиснала с нея ранената, но не можеше да спре кръвта, която бликаше от раните. Яркочервените капки падаха на мокрия пясък. Съдраните ръкави на кул-стюма висяха от ръцете ѝ като спагети, покрити със сос. По лицето ѝ се стичаше кръв.