Скот Сиглър - Земно ядро

Застинала като смъртта.

— Изглежда, все пак следят земното време — промърмори Вероника, загледана в релефите във втората ниша. — Ама са умни, нали?

Конъл искаше да я изведе оттук. Може би горе, на повърхността, тя щеше да излезе от това странно състояние.

Вероника се взираше в три големи релефа. Заемаха цял квадратен метър върху закривената стена. На първия бе изобразено Слънцето и познатите девет пръстена с орбитите на планетите. На втория бе показан контурът на планината Уа-Уа, а зад него имаше звезди. Една от тях бе много по-голяма от останалите и се намираше между два върха. На последния имаше подробна карта с тунели и два малки скалопода, които се изкачваха по дълга права шахта.

Конъл веднага позна шахтата.

— Магистралата на Лин.

— Бинго — разсеяно отвърна Вероника. — Дайте наградата.

— А това Полярната звезда ли е? — попита Санджи.

— Бинго и пак бинго — каза Вероника. — Две награди на цената на един фиш. Трябва да е лятното слънцестоене. Тия малки грозници разбират от астрономия. Изглежда, излизат на повърхността веднъж в годината.

— Защо? — попита Санджи.

— Може да следят за врага, може да гледат към звездите за спасителен кораб, може и да гледат дали сме вдигнали нов ресторант за бързо хранене — каза Вероника. — Защо кучето си лиже топките? Защото може.

Устните ѝ замърдаха беззвучно. Конъл осъзна, че тя брои точките под големите релефи. Вдясно от точките имаше редове със странните писания на скалоподите.

Едно бързо преброяване показа, че точките са подредени в 144 колони и 79 реда. Конъл започна да брои последния непълен ред.

— Деветдесет и пет — изпревари го Санджи, сякаш прочел мислите му. — Общо 11327 точки. По една за всяка година, в която са излизали на повърхността?

— Бинго, бинго и пак бинго — каза Вероника.

— Боже мой — промълви Санджи. — Виж как някой от символите вдясно от точките се повтарят. Това са техните числа, Рони! Виждаш ли схемата? Мисля, че използват дванадесетична система.

Погледът на Конъл бе привлечен от характерен символ в подробната карта с тунелите. Разпозна кораба с форма на клечка за уши — от долния му край тръгваше дълга вертикална линия. Вътре в самия кораб, над тунела, имаше голям сферичен предмет. За разлика от картата на Ангъс, тази нямаше ограничителна линия в долния край. Конъл разгледа релефа и сравни големината на кораба с тази на шахтата. Пресметна, че шахтата е дълбока над трийсет километра. В долния ѝ край имаше поредица пещери около някакъв кръг. В пещерите имаше тънки стълбове. Релефът създаваше впечатлението, че макар да изглеждат малки поради мащаба, тези стълбове поддържат огромната тежест на планината, кораба и дори земята около него.

Под изображението на шахтата, чак до пода, имаше поредица релефи. На първия бе изобразена сферата и нещо, което приличаше на правоъгълна конзола. На втория сферата падаше надолу в шахтата. На третия бе изобразена експлозия — експлозия, която разбиваше тънките носещи стълбове и ги пръсваше като кристални чаши. Четвъртият релеф показваше как корабът и пещерният комплекс пропадат от собствената си тежест. На последното изображение в поредицата имаше нещо като наводнение. Течността запълваше тунелите и скалоподите избухваха в пламъци.

— Санджи — каза Конъл, останал без дъх. — Виж това!

Санджи се загледа за миг, после се ококори от изненада.

— Господи! Те няма да се спрат пред нищо, за да спрат неприятеля си.

— Какво искаш да кажеш? — попита Вероника. — Ще наводнят тунела ли?

— Няма да го наводнят — отвърна Конъл. — Това е магма. Ще пуснат тази сфера в тунела. Тя ще избухне близо до мантията. Тунелите, в които бяхме, пещерите, корабът… всичко… ще се срути и магмата ще го залее.

— Това е невъзможно — каза Вероника. — Виж на каква дълбочината трябва да е. И без това се намираме на пет километра под земята. Не е възможно да стигнат такава дълбочина.

— Ако съдим от видяното досега, старите скалоподи са знаели какво правят — отговори Конъл. — Не мога да си представя да изобразят нещо, освен ако не е вярно.

— Адска машина — каза Санджи. — Но защо?

— Защото разбират единствено смъртта — отвърна Вероника със стъклен, разфокусиран поглед. — Културата им е военна. Ще умрат, но няма да се признаят за победени. Виждаш ли първия релеф? Това прилича на някаква контролна конзола. Оставили са инструкции за потомците си. Инструкции как да взривят цялата планина и цялата своя раса заедно с нея.