Скот Сиглър - Земно ядро

— Виж стаята, в която се намираме, Ранди — търпеливо отговори Ангъс. — На какво ти прилича?

Ранди се огледа, не разбираше.

— Ами… на топка.

Ангъс се наведе напред, сякаш да му подскаже.

— Не топка…

— Мехур — прошепна Ранди. Изведнъж разбра и се почувства като идиот от каменната ера в сравнение с технологията, която ги заобикаляше. — Мехур. Мехур, който е направен, когато са отливали корпуса. Целият кораб е един монолитен къс платина с дупки за стаите и коридорите.

Продължиха обиколката на кораба. Имаха още четиринайсет минути.

Газеха из мокрите коридори, които приличаха на канализационни тръби, и си говореха високо и въодушевено. Вдигаха прекалено много шум, така че не чуваха слабото трак трак трак на металните крачета, които ги следваха на благоразумно разстояние.

09:34

Конъл и Санджи влязоха в нишата. Вероника бе вперила поглед в стените. Нишата бе с диаметър шест метра и височина четири и половина. Също както в Пещерата с рисунките, стените бяха изцяло покрити с релефи.

— По дяволите, Вероника — каза Конъл. — Ако още веднъж се отдалечиш така, оставаш сама.

— Те са бягали — промълви Вероника, без да обръща внимание нито на думите, нито на тона му.

— От какво са бягали? — попита Санджи.

— От това. — Вероника посочи един релеф вдясно от тесния вход на нишата. Беше изображение на нещо тънко, дълго и заплашително на вид, с множество остри издатини и назъбени шипове. Нещо във формата му напомни на Конъл за оса.

Санджи го погледна отблизо.

— Това космически кораб ли е?

— Така мисля — отвърна Вероника. — Мисля, че това е бил врагът им в някаква древна война. Вижте цялата поредица. Съвсем ясно е какво се е случило.

Конъл проследи редицата квадратни релефи отдясно наляво. На този, който бе от лявата страна на кораба-оса, имаше три кораба с форма на клечки за уши. От корпусите им излизаха дъговидни линии и достигаха два кораба-оси. И двата кораба се разбиваха на парчета. Следващият квадрат изобразяваше планета, заобиколена от кораби-оси. В средата на планетата бе изрисуван в детайли един скалопод. При вида на четвъртия квадрат Конъл се скова — планетата се пръсваше на парчета от атаката на корабите-оси.

— Планетата им е била унищожена, така ли?

— Така мисля — отвърна Вероника. — Изглежда, тукашната Райска градина е била част от флотилия, но не е имало къде да се върне.

— Спечелили са битката, но са загубили войната?

— Така изглежда. Жалко, че корабите-оси не са помели всички грозни лъскави копелета.

Картината ги потисна. Мисълта за унищожаването на цяла планета, дом на цял един вид, ги разтревожи невъобразимо. Скалоподите бяха останали на своя боен кораб, без да има къде да се върнат.

— Защо са дошли тук? — попита Конъл. — И защо просто не са завзели цялата планета?

— Мисля, че това е обяснено ето тук — отговори Вероника. Ръката ѝ проследи следващите фини изображения на стената и се спря на едно, на което имаше стотици кораби-оси. В средата на изображението Конъл видя три кораба-клечки. Това бе картина на безнадеждност, на съкрушително неравенство.

— Преследвали са ги — тихо каза Конъл.

Вероника кимна.

— Изглежда, са ги превъзхождали числено, и то много. Не са могли да се обадят за помощ.

— Сигурно е имало други от техните. Защо не са повикали подкрепление? — попита Санджи.

— Може да не са имали подкрепление — отвърна Конъл. — А пък и врагът е можел да прихване сигналите и да ги проследи. Трябвало е да се скрият. Но как са разбрали, че могат да дойдат на Земята? Очевидно могат да дишат нашия въздух и да живеят при такава гравитация, но как са открили Земята?

Санджи клекна, за да огледа последния ред квадратни плочки. На едни имаше пламтящи звезди, заобиколени от планети. На други имаше само планети или планети със спътниците им, Конъл и Вероника проследиха долния ред. Той се простираше по цялата дължина на нишата. Същите изображения имаше и върху половината горен ред. Последният релеф показваше звезда, заобиколена от девет планети. Към него бе свързано изображение на планета с познатите им континенти и една-единствена луна в орбита.

Конъл се вторачи в планетата.

— Не са знаели за Земята. Потърсили са нов дом и са го намерили.

Одисеята на скалоподите в търсене на нов дом го смая. Мащабът на самото търсенето изпълни с благоговение.

— Господи — промълви Санджи, докато броеше плочките. — Претърсили са стотици слънчеви системи и са били на поне трийсет планети. Колко ли време са били в космоса?